Ивановден, Ивановците и нещо интересно

Без значение дали се казвате Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Ваньо, Ваня, Калоян, Янчо, Янко, Яна, Жана и всякакви други производни, то радвайте се, тъй като днес е празникът на вашето име. Всъщност, Ивановден има статут на национален празник, защото според различни статистики се чества от над 350 хил., или от над 370 хил., или от над 400 хил. души. А бе, много сме.

Откога е започнал да се празнува Ивановден? Наистина не знам, но явно е било мнооого отдавна, щом няма писмени данни за това. А знаете ли, че името Иван произлиза от еврейското Йохахан? След време се преобразува в Йоан, откъдето е навлязло в християнската традиция. По-нататък е преминало през старославянски (а според някои през руски) и е достигнало до днешното Иван.

Как се наричаме по света? Тук и Русия е ясно – Иван, както и да го погледнеш, в Сърбия и югозапазната неориентирана територия, погрешно наречена Македония, понякога се именоват Йован, в Гърция сме Янис, в Румъния Йон, чехи, словаци, поляци и унгарци – Ян и Янош, при немците и скандинавците – Йохан и Ян, англоезичните – Джон, не забравяйте и Джони Уокър, Испания и Латинска Америка – Хуан, Португалия и Бразилия – Жоао, Франция – Жан и т.н., изморих се да изброявам.

Иван е най-разпространеното име и в историята ни. Сред владетелите ни от Второто Българско царство така са се именовали Иван-Асен II и III, Калоян (Иваница), Иван Владислав, Иван Стефан, Иван Александър, Иван Шишман и Иван Срацимир, Ивайло, дори е имало и злодей – Иванко, убиецът на Асеня.

Според мен обаче, пропорционално Иван е на първо място в света. В България сме на второ или трето място по известност, в Русия може и да сме първи, а благодарение на добрите връзки на много латиноамерикански държави с тогавашния СССР, името ни е доста разпространено в Новия свят. Не забравяйте, че на миналогодишното европейско първенство по футбол в отбора на Хърватия имаше 4 национала с това име и в един мач играха три от тях.

И накрая, знайте, че Иван не е просто име, а титла. Съществува народно поверие, според което във всяка къща трябва да има поне един Иван. Ако случайно няма, стопанинът на къщата прави сламена фигура, отрязва един пън, или пък най-обикновен предмет, слага го на лично място, нарича го Иван и го почита. Щом влезе вкъщи, поздравява със „Здравей, Иване!”, защото това име трябва да се чува във всеки дом.

От плява, или от кал да си, но Иван да си!
Хайде наздраве! И умната! 🙂 🙂 🙂