Сурвакня за 1879 г.

С първата ми статия искам да ви честитя новата година и от все сърце да ви пожелая крепко здраве, безмерно щастие и всичко най-хубаво.

Вчера по стар български обичай ние ударихме по една суровачка-дряновица на нашите близки, изричайки различни пожелания. Навярно колкото са родовете в страната ни, толкова са и разновидностите, но може би най-известното е:
Сурва, сурва година,
весела година,
по живо, по здраво,
пак догодина.

Има обаче едно по-особено пожелание. То е сътворено от Петко Рачов Славейков на 31 декември 1878 г. и е посветено на Народното ни събрание във Велико Търново. Доста е дълго, но е хубаво и си струва да се прочете цялото. И най-важното – да си го припомняме поне веднъж годишно.

Сурвакня
Посвещава ся на Народното събрание в Търново

Падна, падна ланска мрачна завеса!
Ясно слънце блясна пред нас, засмя са.
Ето Първий ден на Изток изгрява
и честито ново лято вестява.
Радвайте ся, верни мои дружина!
Пропратихме миналата година.
Отиде си седемдесет и осям –
с ново лято нов привет ви приносям.
Сурва! Сурва! Весела ви, честита
годината седемдесет девета.
Живо-здраво! Сурва! Крепка защита.
И многая, и многая вам лета!

Господ вишний и великий създател,
на благата всещедрий подател,
да отвори съкровища небесни,
да ви дари добри дари обилни:
ум и разум, мисли свежи и свесни,
крепка воля, здрави мишци и силни,
плодородье, изобилье най-спорно,
жито, вино, все треботно доволно,
алъш-вериш с пешим пари и златни,
и най-вече дни честити, благатни!
Буди! Буди! Молитствувам по редом
и сурвакам без на лице да гледам.

Първото ми сурваканье – вам мъртви!
Ви паднали в бой юнаци и жъртви,
на прахът ви мир и покой во веки!
А ви, живи, все по-живо, по-здраво:
на старите – бодра старост, дни леки;
на младите – мъжко сърце кораво;
на крепките – сила, крепост, държава;
на славните – приличната тям слава;
на малките – свят, наука, заветни,
за да личи, че са нова порода.
Навсякъде в България да светне
нова заря със новата свобода.

Всичко лоше с миналото да мине,
а отсега за напредни години
да ся трудим, да искаме от бога
все, що добро, и от всичко най-много:
любов, правда, пълна-цяла свобода
и нов живот с нови чувства в народа.
Стига толкоз безредици, безчинство –
ред отсега и народно единство.
Труп разсечен и оклоцан не сме ли?
Не тряба ли пак да станем ний цели?

Румелиец, македонец да няма.
Българи сме, една челяд голяма,
един язик и един дух народен,
едни чувства, един народ свободен.

С сила в разум, с нови мисли в движенье
да работим за туй братско сближенье.
Да затегнем съплеменни нам свръзки,
да разкръвим завянали в нас сили;
с една душа да застанем вси мъжки
дано би ся и ний в света явили,
както тряба и както ни прилича:
род за рода, брат за брата да тича.
Инак, знайте, няма за нас спасенье,
нето изглед за честито живеиье.
Не е живот осъдата на казан –
да работим за своето нещастье.
Не е народ род притиснат и смазан,
разпокъсан безжалостно на части…

Ниже време от години пилешки,
преминуват родовете човешки,
а живеят народите, които
бъдуще са приготвили честито.
Столетия, векове ся настигат,
идат бури, понякога и хала –
уповани на себе си, не мигат,
стоят твърдо, непоклатни кат скала.
Бодри, горди, турили ся на чело,
светът техен: те боравят, разправят,
разполагат, разпореждат и смело
дигат, слагат, туй що искат направят.

А как стоят народите, що търсят
чужда помощ и в неволя защита?
Разпилени; скупом нищо не вършат.
Духне вятър, като прах ги размита.
В смъртна сянка на мъртвило живеят
и треперят кога чуят, че тътне,
и ся сгибят, когато ги връхлетят.
Живи-мрътви, салт за хула безсмрътни!
Мършава е там народност и бледа,
дето всякой за себе си салт гледа;
дето няма свяст за обща управа,
тамо няма ни свобода, ни слава.

Застанали пред Новата година,
дай да видим ний нашата судбина.
Живи ли сме? Какъв ни е живота?
Какво вършим и със каква охота?
Къдя ни са юнаците, мъжьете?
Каква ни е свободата? Кажете.
– Живи, живи, но живот ни глушина;
вършим, вършим, но работи мърцина;
мъжьете ни все юнаци без рана;
свобода ни прошерена, съдрана!
– Да млъкнете, о вий хора тщедушни!
Не ще тука само думи заглушим…
Ако ви е свободата съдрана,
побързайте, по-скоро я скърпете,
ако ви са юнаците без рана,
на рани ги научете… търпете…

Леле боже! Де са зеха чуждинци,
раздърпаха народното ни тяло…
Сбирайте ся на куп, братья, и всинца
да съставим Неразделно пак Цяло.
Сурва! Сурва! Скоро, боже, свести на!
Туй ся моли срещу Нова година
сурвакникът, който тука забравен,
не забравя там що става в град Главен.

Сливен, 31 дек. 1878

Намерих целия текст в http://www.znam.bg, а с наклонен шрифт са по-известните куплети.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *