Иван Стоянов Соларя – търговецът, който чрез солта помогна за свободата на България

Историята на една държава, на един народ се кове и пише не само от храбреците, от революционерите и от техните оръжия, но и от будителите и спомоществователите, които по своеобразен начин допринасят за постигането на заветната цел. Такъв човек е Иван Стоянов Соларя – български търговец, възрожденец и родолюбец, роден на 17 юли 1841 г. (или 1844 г.) в Русе. Бил е дарител, общественик и влиятелна личност по време борбата за църковна независимост и национално-освободителното ни движение.

Иван Стоянов е представител на стар търговски род. Занимавал се е с търговия на сол в Гюргево и Русе. Бил е почетен член на Революционния комитет в Букурещ и е подпомагал парично Книжовното дружество в Браила, четите на Панайот Хитов, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и на Христо Ботев. Подарил сабя на Христо Ботев и най-вероятно е платил билетите на четниците за кораба „Радецки“.Също така помагал на хъшовете в Румъния, посветили живота си на борбата за освобождение на България, като им осигурява храна, подслон и други необходими неща. Бил е деец на борбата за независима българска църква и депутат в Народното събрание от 1882-1884 г. Дарил своята параходна лодка с цел подпомагане на руското разузнаване.

Дарителство

Ето какво разказва за него Ботевият четник Сава Пенев: „Един от българите градинари в Гюргево, като разбра, че гладуваме, казал на Иван Стоянов Соларя, прочут търговец на каменна сол по целия Дунав. Името му беше познато дори във висшите кръгове в Букурещ, но за разлика от мнозина преуспели българи в Румъния, той помага на младите, обрекли живота си на Отечеството. Той ни изпрати една каруца с един волски бут, боб, хляб, петдесет кила леща, сол, паници, лъжици, вилици, два казана за готвене и печка. На другия ден ни изпрати дърва, брадва, трион, чук, двайсет кила сапун за пране и къпане, чер и червен пипер. За да няма неприятности с румънската полиция се изготви правилник на казармата, преведе се и се представи на префекта Адамеску. Имахме редица привилегии, издействани с помощта и влиянието на Иван Стоянов. По-късно той и Димитър Горов ни намериха друга квартира, безплатна за всички емигранти, свързани с освободителното дело.“

Семейството му

Баща му, Стоян Костов Букурещлията, също е бил забележителен човек. Родом от Търново, бил е еснаф кюркчия, кожухар. Този занаят се е развивал доста добре по време на османското владичество, тъй като тук се е отглеждал много едър добитък. След като усвоява кажухарството, заминава за Румъния, а по-късно се заселва в Русчук, където се жени за русенката Мариола. Двамата имат трима сина. Майката умира, когато те са малки, а бащата си взема втора съпруга и се раждат още деца.

През 1862 г. се споминал и Стоян. Големите му момчета започват сами да си изкарват прехраната. Младият Иван се включва в движението на русенци срещу гръцкия владика Синесий, който е принуден да напусне града през 1865 г. Това е вече времето на реформатора Мидхат паша, застанал начело на Дунавския вилает. Русе е избран за столица на този своеобразен „пилотен проект“ на османската империя, която се стреми да се покаже пред Европа в друга светлина.

Мидхат паша привлякал млади будни българи в управлението си. Сред тях бил и Иван Стоянов, който владеел чужди езици. Той станал вилаетски чиновник, който отговарял за монопола върху солта. Соларят имигрирал в Румъния през 1867 г., където се издигнал и станал в голям търговец на сол. Правел е доставки за компанията, която строила жп линията до Букурещ. Живеел в румънския град Гюргево. Бил е първият българин коробовладелец. Закупил е параходите „Горни Студен“ и „Породим“.

След Освобождението

След Освобождението нашият герой се установява окончателно в Русе и е сред най-уважаваните личности на.града. Жени се за австрийската благородничка Габриела фон Валтер и има осем деца – Мария, Вена, Параскев, Елена, Александър, Екатерина, Николай, Димитър.

Дъщерите им Мария и Вена учат в Швейцария с дъщерята на Христо Ботев – Иванка Ботева, и стават пианистки. Мария е съпруга на сина на търновския лекар д-р Стат Антонов, прегледал ранения Левски. Екатерина се омъжва за богат русенски търговец. Елена става съпруга на адвоката Сава Иванчов, който е подпредседател на Народното събрание в периода 1889-1900 г. Александър е адвокат и консул в Букурещ. а след това и дипломат в Рим. Той е последният от фамилията, живял в красивата Виенска къща край Дунава. Параскев, Димитър и Николай стават лекари.

През 1882-1884 г. Соларя е депутат в Народното събрание и е кум на русенката Екатерина и политика Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов. Неговата благотворителност продължава до кончината му. Две от най-красивите сгради в града са негова собственост – „Виенската къща“, в която е живяло семейството и хотел „Севастопол“.

Иван Стоянов Соларя напуска този свят на 30 ноември 1917 г. в Русе. Днес, ако минаваме през този крайдунавски град, нека знаем, че зад всяко оръжие, воювало са свободата на България, има една ръка, която го е подала. Ръката на герой, като този от настоящия ни разказ и чието име винаги трябва да помним.

 

По материали от 1333.БГ и Данибон.