Житието

Петко войвода – След възстанието и войната

Седмата част от животоописанието на Петко войвода след възстанието и войната започва със завладяването на околността край град Мароня:

Следъ възстанието и войната. Завладявание Маронската околность въ 1878. Преминувание въ окупираните местности. Въ Родопското възстание. Уловявание отъ Руссите. Испращание задъ граница. Защита на северните Родопски бърда, противъ мохамеданските Родопски възстаници. Петко като действителенъ работникъ на тайното дружество „Единство въ Пловдивъ“. Заминвание въ Россия. Заселявание въ Княжество България.

Презъ Средно-Горското възстание и презъ Сьрбско-Турската и Русско-Турската войни, Петко войвода се неотдалечи отъ Родопите. Отъ време на време, той се явяваше въ разни места и правяше пакости на Турцете, съ писма заплашваше Гърците и помагаше на бедните безъ разлика на вяра и народность, Парите които той истеглюваше по миренъ начинъ огь богаташите, раздаваше ги на бедните, да се снабдяватъ съ товарни и работни добитъци.

Когато Руссите превзеха Пловдивъ и следъ тридневната битка при Кара Агачь въ севернити поли на Родопа се распрьсна турската войска и се разбяга, Петко съ своята дружина завладя приморската паланка Мароня и околните гръцки и български села. При селото Ташлъкъ, той заробилъ трима турски офицери съ едно отделение пеша войска и едно знаме. Обезоръжилъ ги, та въоружилъ христианете; а за да нехрани поробените за вятръ, пропусналъ ги презъ море. Дори до 7-й Мартъ 1878 год. Петко войвода владялъ Маронската околность и очаквалъ Руссите да я окупиратъ, но напразно. Руссите не окупираха тая местность, а въ Гимурджина престояха само два деня казаците съ генерала Чернозубова. Следъ една битка въ Мароня на 7 Мартъ, между Петка и баши-бозуците и следъ организуванието на турското Родопско възстание отъ Сенклеръ-Ага (Англичанинъ) и Джанаварлията Исмаилъ Ага (отъ Кържджалиско), Петко заминалъ за Деде Агачь и Димотишко.

Димотика и Деде Агачь бяха окупирани, заедно съ полските около тяхъ села. Планинските обаче села, бяха оставени на произвола на турските бежанци солдати и башибозуци. Петко организувалъ контра-башибозушки христиански чети и завардилъ много села отъ нападения. Направилъ много сражения презъ лятото и тежко раненъ, преминалъ съ дружината си въ окупираните местности. По силата на обстоятелствата, той следъ голямата битка при Плаву на 21 Май, се прехвьрлилъ въ Русската войска и легналъ да се цери въ военната болница въ Одринъ. Въ това време, той се запозналъ съ генерала Скобелева.

Презъ Юний дойде въ Пловдивското поле. Презъ Юлий организира една отбрана чета, съставена отъ македонски и родопски Българе, и презъ Августъ влезе въ Родопите. Завзе северната часть отъ Ахъ Челебийската околия, задъ демар-кационната линия и подигна на кракъ до 7-8 села; отъ самъ демаркационната линия владеяше селата Чепеларе, Широка Лъка и много колибаци. Направи няколко сражения съ баши-бозуците; напада Пашмаклъ и други помашки села. Този бунтъ можеше да земе по голями размери въ Родопите, ако по настояванието на Турското правителство русските власти не бяха уловили Петка съ измама. Това бе на 24 Септемврий Петко уловенъ съ четирмата му най-верни другаре Н. Н. Гочю Милювски, Хаджи Никола Зебилювъ и С. Бубутановъ, отъ командира на Раховския гарнизонъ капитана Владимирова, дружината му се разбити и распрьсна, а него вьрзанъ докараха въ Пловдивъ при княза Дондукова-Корсакова. БежанцитВ Българе отъ Родопите протестираха чрезъ демонстрация и чрезъ писменно заявление, противъ отнеманието Петкому свободата, да действува въ Родопите, тъкмо въ това време, когато никакво правителство, освенъ нареченото народно правитгелство на Сенклера и Джанаварлията, несъществувание и когато съдбата на беззащитните Българе въ вътрешностьта на Родопите бе въ ръцете на изюздените баши бозуци, гладните разбягали се войници и отчаяните бежанци отъ България и Тракия. Князьтъ незабавно освободи Петка и другарете му *); награди първия съ орденъ за заслуга, но му отне правото да пребивава вътре въ Княжеството и въ новооснованата въ Берлинъ Источна Румелия. Заради това, подъ Конвой ги испроводиха до демаркационната линия при Карстовъ.

Отъ Карстовъ, презъ Дряново и Богутюво, Петко забиколи и излезе пакъ въ Чепеларе. Отиде въ Широка-Лъка и искаше да покори онези помашки села въ Кричимската долина, които и до днесъ още не се покоряватъ. Напада пакъ Пашмаклъ; прави битки съ баши-бозуците при Беденъ, но не можа да влезе въ тия села. Презъ есеньта, той зе участие въ гимнастическите дружества на Южна България. Тайното дружество «Единство» го имаше като десна ръка въ Родопи¬те. До края на 1878 год., Петко сновяше низъ Родопите. Богато турските Родопски възстанници отъ Кърджалийско заплашваха Хасковската околность, дружеството «Единство» испроводи тамъ Петка войвода, та съ една чета Българе можа да въспира баши-бозуците цели три месеца, да ненападнатъ Хасково.

Следъ дохожданието на генерала Обручева, дружеството като приостанови своите действия. Петко замина въ Сливенъ, отъ гдето заедно съ Генерала Скобелева отиде въ Руссия. Презъ лятото въ 1879, той се завърна отъ Россия и се установи да живее миренъ животъ въ Варна.

*) Марица. Год. I. Бр. 18.8 а.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *