Животоописание на Петка войвода – част II
Приготвювание за горски животъ. — Събирание дружина. — Излизание по горите. — Преследвание. — Битва при Юсюренъ. — Ранявание и уловявание. — Затваряние въ Гелиболъ
Настаняла зимата въ 1861 год. Петко бодро ходи презъ селото и скришно убеждава момчетата да се присъединятъ къмъ него и да приематъ неговата мисъль. Той се ползуваше отъ тогавашните обстоятелства, които бяха догорили борната на много хора. Разбойничествата по Гюмюрджинско, Димотишко и Ференско бяха докарали до отчаяние немалцина овчаре, които трьсяха случай за отмъщение. Такива момчета на драго сьрдче приемаха Петковите предложения, да излязатъ по горите и да уверятъ Турцете, че не само те могатъ да носятъ оръжие, че не само те могатъ да угнетяватъ, че не само те могатъ майки да расплакватъ.
Презъ пролетьта, Петко събралъ отъ неговото и отъ околните села една малка дружина и на 7-й Май те излезли въоръжени въ гората. Преди да излязатъ, те се прикълнали въ името на Бога, че ще бъдатъ верни другаре, че ще живеятъ като братя, и че няма да се предаватъ едни други въ случай, че някой би испадналъ въ турски ръце. Това тяхно излизание по гората имало за цель, първо, да живеятъ независимо, а покрай тяхъ и християнските села да иматъ спокойствие и защита, и второ, да покажатъ на Турцете, че у Христианете не е още исчезнала следата отъ старата и заветната българска свобода, както са мислили те.
Презъ лятото, Петко войвода и дружината му, намерили голямо съчувствие между планинските овчаре българи, които имъ показваха съдействие. Дружината си ходеше свободно, като на всяко кюше въ горите имаше хора, които я поддържаха. Петко се прочю като хайдутинъ. Това бе за Турцете страхъ и срамъ, а за Христианите гордость и куражь. По целите источни Родопи и по всичкото южно поле се приказваше за него. За да се прочуе още повече дружината, тя почна да прави нападения връзъ турски села, поради което още презъ лятото Турското правителство проводи жандармски отряди да ги гонять по горите. Турското правителство испьрво неможеше да узнае да ли тая дружина е бунтовническа, хайдутска или противохайдутска. Въ наплашените турски умове се въртяли мисли, че тая дружина трябва да се поддържа отъ някоя християнска сила. За това, правителственните шайки и хайки провождани противъ нея, съ голямъ страхъ правяха нападенията си, а и Петко знаяше да върти тъй работата, щото представляваше че дружината му се състои не отъ десетини но отъ стотини.
Цели две лета, дружината уме да се защищава както трябва и да събуди чрезъ тая слава много заспали сьрдца. Най-сетне, правителството като узна, че движението на тая малка дружина, съ която съчувствуваха сичките христианскн села, няма съвсемъ разбойнически характеръ както то отъ най-напредъ си мислеше и вярваше, ами до нейде и бунтовническа, взе и по строги и по-целесъобразни мерки. То проводи по- голема сила отъ заптии и доброволци, които нападнаха новия български войвода и младата му дружина при с. Юсюренъ, Ференска каза, и следъ едно силно сбивание, Петко билъ раненъ съ крушумъ на десната нога и уловенъ отъ Турцете, заедно съ трима негови другаре, а именно: Петко Радювъ Кала джидерски *, отъ с. Каладжи-Дере, Гюмюрджюнска кааза, Комню Стояновъ отъ с. Дуванъ-Хисаръ и Стоилъ… отъ с. Юсюренъ, Ференска кааза. Това било на 6-й Януарий 1863 година.
Младите нещастници били испроводени въ санджакската столица Гелиболъ. Петка войвода турили да се лекува въ болницата, а другарете му затворили да гниятъ въ влажните Гелиболски тевници.
* Петко Радювъ Каладжидерски въ детинството си е билъ слуга въ единъ ханъ въ Гюмюрджюне. Той се е отличавалъ съ това, че когато чистилъ яхърете, излизълъ на улицата и билъ съ лопатата минующите турски деца. Той още е биялъ турските коне въ ханътъ.