Народно възраждание
Богато се подигна гръцко-българский черковенъ въпросъ и Българите въ Пловдивъ, Хасково, Одринъ и вътрешните родопски села отхвьрлиха патриковото владичество, жителите отъ Дуванъ-Хисаръ бяха първите въ онази околность, които испъдиха гръцкий владика. После те подбудиха още неколко села въ Ференско, Димотишко и Гюмюрджинско да последятъ въ техний пъть. Главните работници по въздиганието на българщината въ юго-источна Родопа бяха Петко Калояновъ, Попъ Василъ Райковъ и Коста Търниковъ отъ Дуванъ-Хисаръ, Гарилъ Чорбаджи — прочутъ по голямото му богатство, въспято и въ една нова тамошна песен — и Маринъ Чорбаджи отъ село Голям-Дервент. Тези големци, влиятелни и предъ правителството, спомогнали са въ много села да се настанят български учители, да се въведе българский язикъ въ училищата и славянский въ черквите.
Каквито страшни и премеждни времена да е прекарало селото Дуванъ-Хисаръ, жителите му си са зачували старонародното облекло и черний кожанъ калпакъ, никога не са замествали съ червений фесъ. Мъжсте носятъ: сюртюкъ, (горна дреха) отъ бяла аба; потуре стиснати като панталони тоже отъ бяла аба; нъ въ последно време са започнали да си правятъ потуре и отъ черна аба; гугла (калпакъ) отъ черна овча кожа. Жените носятъ: гришка или сукманъ отъ бела аба; поясъ вълненъ и стегнатъ съ широка зунка отъ предъ съ чепразе закопчена; престилка шарена съ везмо и раченица или бела махрама, която покрива главата и гърба; на косите имъ висятъ плитки отъ шарени върви. Облеклата се правятъ отъ местни произведения.
Климатътъ е прохладенъ. Често вее южний топълъ вятъръ наричанъ лодосъ. Главний поминъкъ на населението е ското-въдството, преимущественно въ развъждание овци и говеда. Занимаватъ се още съ земледелие и пчеларство. Отъ земните произведения изобилно ставатъ: пченица, ячмикъ, мисирь, памукъ, сусамъ, бадеми и грозде.
Въ Дуванъ-Хиссаръ и околностьта му, междуособните отношения на Българите са отъ най-похвалните. Утешителното тукъ е, че те са съгласни и за хубаво и за лошо. Въ онези села лошъ чилякъ замръкнува, нъ не осъмнува. За забележвание е и това, че между селените нема стара и млада партии. Тукъ старите заповядатъ, младите слушатъ и вьршатъ.