Дуван-Хисар

Селото Дуван-Хисар лежи на запад от града Фере и към север от новооснованний градец Деде-Агач, на едно равнище под полите на планината Китка, проточена на север от селото. Китка с нейните западни и източни отрасли или гребени възвити и към южната страна на селото, образува една котловина, в средата на която е селото.

Споредъ едно народно предание, това село в старо време се е наричало Градец; а когато дошли Турците и превзели онези места преименували го на Дуван-Яшар, което по български значи: който се роди живее. Нарекли, казват, Турците селото така, защото местностьта е била прекрасна и привлекателна, населението здраво и юначно и земята плодородна. Малко по малко Дуван-Яшар се променило на Дуван-Хисар. На това предание, едва ли може да се вярва, защото названието Дуван-Хисар. по-верно требва да е свързано със старите грамади от крепости около селото. Под грамадите се нахождат много стари пари от времето на Филипа Македонский. По предположение, крепостите около селото требва да са били част от многото такива на Момчилъ Войвода по южните родопски ключове, от гдето той е бранил Родопите от южните нападатели, владетелите на прибеломорските полета — гърците.

През селото протичат две реки Голяма Река и Малка Река. И двете реки извират из планината Китка.

Първата с направление от север кьм изток се втича в Бяло-Море при развалините на едновремешний град Траянопол, а втората — в северозападна посока влива се в същото море при новий градец Деде-Агач.

Цялото равнище в образуваната от Китка котловина държи два часа на широко и един и полвина на дълго.

Планината Китка е един от крайните клонове на Родопа и по височината си се сравнява с по-големите й източни и южни върхове, като например са върховете Карлъкъ. Чингене-Хнсар, Еллидже и Улу-Яйла над Гюмюрджина и Скеча и върховете Ешек-Кула, Чепелли, Инихан-Тепе и Ашиклар водораздели на Марица и Арда.

Административно, това село е привързано към Ференската кааза, Димотишки санджак, в Одринската област. Според реформите, които Реуф паша въведе в одринската област след заминуванието на руските оккупационни войски, всяка кааза или околия се распредели по на 5 до 10 мюдюрлици за улеснение на населението, тъй щото и на Дуван-Хиссар се падна да бъде седалище на един мюдюрлюк.

Въ селото има приблизително 3000 души жители, съставляющи 500 домакинства и поместени в 400 къщи. В сред селото има едно общо хорище насадено от страните с брестове. Около хорището са съградени черковата, училището, селската къща (общинский дом) и няколко дюкяне. В праздници се играе хоро на хорището, а на 15, 16 и 17 Август става тридневенъ панаир, за който дохождат търговци от вън, да купуват и изнасят за продан местните произведения: килими, халища, дебели аби, масло, сирене, мед и восък.

При източната страна на Китка има един параклис Св. Илия. Там на Илинден колят корбан и става голям сбор.

Както Дуванъ-Хиссаръ, гьй и другите български села въ онзи край, доста време са се опирали на турците; нъ като видели, че няма да устоятъ, покорили се съ условие да не плащатъ данъкъ на Царя. Тогава турците успели да основатъ въ Дуванъ-Хиссарската котловина четире малки турски селца: Ходжа-Кьой, Кара-Каякъ, Фъндажакъ и Бадуренъ. По-после презъ времето, когато Турците за да оздравятъ съмнителното си положение въ широките Родопи, захванали кое съ добро, кое на сила — споредъ времето и местото — да турчатъ Българите, излезли двама беювци, а именно Токат- чилъ и Кара-Хасанъ, нападнжли Дуванъ-Хиссарци и искали да истурчатъ жителите му. Нъ Дуванъ-Хиссаръ юнашки се бранили и могли да запазятъ християнската си вяра, като пожьртвували правото си да не нлащатъ данъкъ.

Въ това страшно време, много домакинства избягали отъ селото, слезли долу въ полето, гдето турчание не е имало и основали сегашното село Булгаръ-Кьой въ Кешанско. Отъ друга страна останалите водили постоянна борба съ четирете турски селца въ котловината, които най-после за да се оттьрватъ отъ катадневни главоболия, преселили се по-навътре въ планинските места и основали други села.

Приказва се, че и други 12 села въ ближното поле иматъ потеклото си отъ Дуванъ-Хисаръ. Теснотията на мястото, отъ време на време е принуждавала по няколко домакинства да се изселват отъ котловината и да слизатъ въ полето. Всичките села, за които се приказва, че са заплодени отъ Дуванъ-Хиссаръ са зачували носията, нравите, обичаите, говорътъ и песните на старото си село.