Месторождението на Петка Войвода
Югоизточна Родопа — Дуван-Хисар — Народно възраждание — Взаимни отношения — Самозащита
Родната страна на Петка Войвода е малко известна на българский свят, по причина че е отделена от другите български краища и е заобиколена с турски села. Аз искам да запозная малко нещо читателите с тая страна, толкова повече, че на подвигите Петко Войводови, се отдава местно значение. Ще кажа нещо вкратце и за Дуван-Хисар и за околността му.
Югоизточна Родопа
В югоизточните склони на Родопите, в най-неизвестний до сега български край са разхвърлени много български села, населени от трудолюбиво население, което се занимава със скотоводство и земледелие. В предел между гора и поле, това население като посредник между горското и полско населения се ползува с добър поминък; но в ущьрб на завидний му поминък, това население в просветително отношение е останало много назад, от колкото неговите съплеменници във вътрешността на Родопите, гдето мъчний поминък е испекъл и истънчил населението. По тая причина у българските населения в източните и южни ребра и поли на Родопите, по-късно е светнала искрата на народното възраждание и мнозина от българските учени до скоро са мислили, че там няма българско население, толкоз повече, защото презъ първите години на черковната българско-гръцка распра, от тук не станаха никакви заявления за отричание от Гръцката Патриаршия, нито пък се исказа желание да се въведе матерний ни язик в училищата.
Построяванието на железний път Деде-Агачь—Одрин, учреждаванието Българска Екзархия въз основание на един Царски Ферман, Средно-Горско-Родопското възстание, Руско-Турската война и окупиранието на Одринската област от руските победоносни войски бяха ред исторически събития, които и в тоя затънтен, изоставен и забравен български край, подкладаха огънят на народното самосъзнание. Тоя огън косвенно се притикаше от поминъчните сношения между южно-полските и планинските Българи. Благодарение на всичките тия обстоятелства, това население се усети че е българско и сега, когато се пишат тия редове, в онзи край има вече отворени български училища, а освен това, по-заможните Българи провождат децата си за по-високо учение в Одрин, Сливен, Пловдив и Стара Загора. Съзира се нещо и по-утешително: старите чорбаджии от онези български села искат да се отхвьрлят от гръцките владици и да отърватъ населението отъ фенерските злоупотребления.
Между селата, които по-раничко се съживиха; спада и Дуван-Хисар.