Любиша Пенев – художник от Босилеград
С Любиша Пенев ни „запозна“ Вторият международен конкурс за най-добра историческа картина, наречен „Българската азбука“. Той се проведе през месец май 2021 г. и също беше организиран от Историческия парк. По време на подготовката му много исках да поканя художници наши сънародници, които са родени и живеят извън пределите на Родината ни.
Свързах се с Културния информационен център в Босилеград (в днешна Сърбия), разказах им за подготвяната изложба и ето ни го първият участник от Западните покрайнини. На нея той представи картината „Люлката на босилеградската писменост“ с размери 80 см x 55 см, акварел, нарисувана 2021 г.
На творбата е изобразена църквата Св. Троица в село Извор. Към нея има килийно училище, първото училище в Босилеградски окръг. Църквата е построена през 1834-1836 година. Част от камъните и материалите са донесени от Земенския манастир. Легендата разказва че турците са позволили на месните да направат черква и училище колкото е голяма кожата на един вол. Досетливите селяни взели кожата и я нарязали на ленти и с нея оградили голяма площ. До ден днешен това е най-голямата черква в Босилеградско.
Любиша Пенев е роден в Босилеград през 1989 г., където завършва основното и средното си образование. Дипломира се във Факултета по изкуствата в Югозападниа универзитев в Благоевград, в класа на проф. Атнас Дафинов.
Нека по-нататък разкаже сам за себе си: „Преподавател съм по изобразително изкуство и дизайн в ОУ „Г. Димитров“ и гимназията в Босилеград. Също така се занимавам с музика, свиря на пиано, бас и китара. Имам школа по детско кино и анимация, с която вече десетина години имаме многобройни участия, признания и награди на европейски и световни фестивали. Работим с различни анимационни техники – от традиционни до съвременни. Преподавам на деца и възрастни скулптура и керамика – както традиционно грънчарство, така и съвременна и експериментална керамика.
Историята около рисуването и живописта често я определям като „кучешка“
В детската градина имах за домашно да нарисувам куче и тъй като не можах да се справя, потърсих помощ от чичо ми. Бях свикнал той да ми помага за всичко и като не поиска да ми нарисува, а да нарисува, а аз да гледам от неговата рисунка и сам да си я направя, тогава ме хвана инат и нарисувах картината по хубава от „оригинала“. Навярно за моя път като художник е виновно едно куче.
В интерес на истината в началото бях концентриран само на рисунките, учех анатомия на човека и на животните от комиксите и анимационните филми. В по напреднала възраст започнах да се занимавам с живопис, графика и скулптура. След университета и академичните сюжети тръгнах да се занимавам само с акварел, една от най-трудните техники. Графичните техники, скулптурата и другите академични теми ниакакси останаха на страни и вече се занимавам само с акварел.
Още от малък участвам на пленери и изложби. Две години бях лидер за Сърбия в световната асоцияция на акварелистите. Член съм на журито на Евроазийския съюз на художниците, където участваме в много организации и изложби. Имал съм изложби в България, Сърбия, Унгария, Полша, Румъния, Фрация, Русия, Чехия, Албания, Германия Южна Америка, Индия и др.“
Още творби от Любиша Пенев:
