Димитър Евстатиев – маестрото от Ботевград

Димитър Евстатиев е ако не първият, то от първите художници, които открих, поканих, а той прие да участва в един конкурс през 2020 г. Конкурсът беше за най-добра историческа картина на антична и средновековна тематика, организиран от Исторически парк. Героят на нашия разказ участва с чудната си творба „Атака на прабългарска конница 7-8 век“. Оттогава започна нашето познанство.

Атака на прабългарска конница 7-8 век
Атака на прабългарска конница 7-8 век

Димитър Евстатиев е роден в Ботевград през 1966 г. Увлечението му по рисуване е забелязано и насърчено от майка му, по професия чертожник. Голяма роля са изиграли страхотните моливи и рапидографи, незаменими в нейната работа. По-нататък предаваме разказа с негови думи:

Часовниковата кула в Ботевград
Часовниковата кула в Ботевград – най-високата в България, построена е от уста Вуно Марков през 1866 г.
Поетапно започнах с кръжоците по рисуване,

където учителя ми по рисуване дозапали искрата в мен. Особено приятно се чувствах в хранилището, където мириса на терпентин и вида на маслените бои ми действаха особено притегателно. Като ученик и член на кръжока съм участвал в редица изложби и конкурси, от които имам редица първи награди. Дори имаше публикувана моя рисунка с маслени бои върху картон, грундиран с безир в списание „Български художник“.

Готвех за прием в художествената гимназия в София, който изигра за дълъг период от време роля в по-нататъшното ми отношение към рисуването. Първо приет, после неприет пречупи временно в мен желанието да рисувам и станах футболист. 18 години играх за родния Балкан, през което време много рядко рисувах, особено с бои. Обаче, когато го правех, си личеше (и според околните), че съм имал ръка за тази работа.

На 33 години спрях с футбола

Нямах висше образование, нямах практикувана професия, започнах отново с това, с което Господ ме е дарил – да рисувам. Започнах да си припомням рисуването с книгата на Готфрид Бамес „Анатомия на човешкото тяло“, сам си правех подрамките и си опъвах и грундирах платната. Тук искам да благодаря на професор Ивайло Мирчев за формулата за направата на грунда и за насоките, кото ми даде при една наша среща на пленер.

Направих някоя и друга самостоятелна изложба, участвах в редица пленери – така продължи самоусъвършенстването и развитието ми. В този период доста чужденци се сдобиха с мои картини. Наличието на много нови и качествени материали, възможноста за участие в изложби и конкурси из страната, както ценителите на моите творби, непрекъснато ме зареждат с все повече желание да движа четката из палитрата. Напоследък експирементирам с различни техники и материали и затова имам и различни по стил картини.За мен е важно да изпитвам истинско удоволствие и вътрешна нирвана от това, което правя и това е определящото при мен.

Като отличия мога да посоча първа награда на националния конкурс „За любовта и виното и още нещо“ в град Севлиево, одобрение в регионална изложба на Алианс БГ Холдинг и др.

И тук идва мястото да благодаря най-искрено на Исторически парк „Неофит рилски“ за предоставената ми възможност две години да участвам в международни изложби по темите, определени от организаторите. Това ми даде възможност да отключа в себе си любовта към историческата живопис. С радост и удоволствие ще участвам и за напред във всички прояви, организирани от Исторически парк.

Пирамида на знанието
Пирамида на знанието

Димитър Евстатиев участва с картината си „Пирамида на знанието“ в конкурса за историческа живопис „Българската азбука“, организиран през 2021 г. от Исторически парк. Тя е с размери 140 х 100 см, акрил, смесена техника. Художникът я описва като „еманципация на вярата, съзиданието и отвореноста към човеците по света от рода български. Гордостта от това, че сме създали и разпространили по всички посоки четмото и писмото.“

Портрети, нарисувани с креда, молив и въглен върху тониран картон:

Още картини:

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.