Бранителят на родопските българи

Искам да завърша тази година с предговора от книгата на Христо ПопКонстантинов „Петко войвода – бранител на родопските българи до 1879 г.“ Този биограф на знаменития ни революционер е описал „черти от живота и подвигите му“ и е издал съвместно с Руси Тъмбаров през 1888 г. в Пловдив (печатницата е на Христо Г. Данов).

Нека си пожелаем следващата 2022 година бъде още по-успешна, да имаме повече вдъхновение и сили, които да посветим на откриването на нови сведения, на изучаване и разпространяване на съществуващите за живота и делото на Капитана.

ПРЕДГОВОР

Както всичките страни на нашето отечество, тъй и Родопите прeз времето на турското владичество са имали свои герои-юнаци, забягнали по планините със своите дружини, за отпор против турското владичество и подпор на християнските населения. През всичкото време на турското царувание, не са липсували людие. които с оръжена ръка са се противили на турските притеснения. Все е имало хора, които свободно са живели в горите и планините. Толкоз повече, това ше да е било нещо обикновенно въ Родопските планини, гдето и във времена най-злочести за другите български страни свободата е била запазена. Там са се развивали свободни княжества под Иванка в 1198 год. и Момчил Войвода в 1344 —1361. В средните векове, Родопите са преминували ту под Гръцките, ту под Българските царе, но нито едните, нито другите са могли да ги завладеят съвьршенно, а ги са давали въ владение на отделни местни князове. Родопите са покориха съвьршенно систематически от Турците, чрез тъй наречените юруци чак следъ покорението на цяла Тракия и бреговете на Бяло-Море. но пакъ под някакви условия.

След покоряванието тези места от Турците, голяма част от юначното население прибягнало в недостъпни места да живее свободно. После когато е ставало потурчванието, тези бегания са се подновили и хайдушки чети са преследвали Турците. Първото потурчвание на Българите е ставало в Цариград, гдето Българите земани като в помагачи на турската войска са били потурчвани. защото споредъ услоовията при покорението. много Българи отъ Родопите са ходили да помагат на Турците в разните им войни и в това си качество те са се наричали Помагачи, от гдето е останало общото названпе на потурчените Българи, Помаци.

Вторий период на потурчванието е бил по-сетне (около 1600 год.). Това потурчвание се е извършвало под силата на ножа от особенни царски проводенници ходжи и имами. В това време са истурчени Българите в Цепина, Руп чос, Доспатско, Ахъ-Челеби, Дари-Дере и южните ребра на Родопите. Сега пак излезли дружини по планините, за да си зачуват не вече политическата свобода, а свободата на съвестта. През този страшен период, много села са разсипани, и всичките черкови и манастири растурени. В това време се прочул Делю-Делибашия от Дари-Дерско, чиито роднини неизбегали в планините, но под страхът на Деля, те били неприкосновенни и от тях казватъ е зародиша на едничкото християнско село Дари-Дере в сегашната Дари- Дерска каза. Но освЬнь Дела, въ онова време е имало по горите и други войводи и хайдути, едничките виновници за запазванието християнството въ Родопите.

Друга причина за да прежеляват Българите мирний жи вот, да тьрсят прибежище в планините и да стават хайдути са били Кърджалиите (1796—1804). Кърджалиите са върлували по цяло Българско, но когато турското правителство — ако можемъ да го наречемъ такова в онова време — е сполучвало някои път да ги усмири, те са бегали в источните Родопи, гдето християнските жители, ако много пъти по неволя и да са се сдружавали с тях в техните походи, много пъти са истеглювали. Кърджалиите в областта на р. Арда са върлували безнаказано. Тая област в онова време била разделена на толкоз много дребни деребейлици, щото самите деребеюве са се тресли от Кърджалиите наричани още Хайти. Кърджалиите са пленили и християните Българи и потурчените, но над първите те са упражнявали още и зверски натискъ или насила потурчвание. Отделни фамилии, а не цели села са потурчени от Кърджалиите. И тогава много Българи са ставали контра-хайдути по горите. Презъ времето на Хайтите, във всяко христианско село, жените на ред са дежурили на най-високий селски връх, отъ гдето са се виждали всичките входни селски пътища; дежурната жена трябвало да стои и преде на върха от зори до мрак и когато видвала че се задават хайти от някоя страна, тя извиквала: «бягайте мари и и! чи идат хайти отъ … (казвала названието на страната или пътят, отъ гдето хайтите наближавали). И тъй жителите са бегали къмъ другата страна в горнстите места. Бяганията са се продължавали по няколко дена. недели и даже месеци. догдето Кърджалиите се отдалечавали. Кърджалийските нападения са ставали по един или два пъти в годината. Като опустошителни скакалци, на облаци те са премпнували и са кръстосвали Родопите. В онова време е имало в Родопите много български войводи-хайдути, които много пъти са пропъждали Кърджалийските дружини.

От времето на Султан Махмуда (дядото на днешний турски цар). старит причини за предпочитание хайдутския живот са исчезналп; но за това изникнали други. Турското управление след новите наредби на царювете Махмуда и Меджида стана по-сносно. но от постепенното умственно развитие на населението, последното почна да чувствува по-жпво неправдите на турската управия. Даде се поне поименна равноправност и свобода на веропсповеданията, но всяко неис пълнение от страна на турците тия обещания са чувствуваха от населението. Освень това в северните и южните поли на источните Родопи е имало и има турци-землевладелци. които угнетяват своите притиснати християни-чифликчии. на които земите насила са отнети през времето на Дере-бейлика. После. в това по-ново време, имало е не редки случаи да се украдват християнски момичета и насила да ги нотурчват; имало е безсъвестни чиновници, които вместо да раздават правосъдие, угнетявали са християните; имало е още турци и помаци хайдути по планините, гдето ката денк са обирали християните. Тези обстоятелства са били причина да излязат от помежду родопските Българи и в най-ново време трима войводи: Ангелъ Войвода от Хасково в северните ребра на Родопите, Петко Войвода. Дуван-Хисарски и Петко Войвода Каладжи-Дерски в источните и южните ребра.

С настоящата си книжка аз желая да запозная българский свят с живота и с няколко от многобройните подвиги на Петка Войвода Дуван-Хисарски, който е войводствувалъ по Родопите и бреговете на Бяло-Море от 1862 до 1879 год. Част от неговите дела съм записвал. през 1873—77; голяма част съм заел от бележките на неговия другар Руся Иванов; а останалото от сведенията, които съм получил чрез разни приятели, от близо земали участие в подвигите на най-новия Родопски юнак. Мемоарите и разните дукументи, поместени в тая книжка можах да получа от самий Петка Войвода, когото политически обстоятелства са принудили до неопределено време да остави пушка и нож на страна, да остави привременно Родопите и да се засели в едно кюше на Княжеството.

Както казах и по-горе, настоящето описание на Пет-ковите подвиги са само част и похват за едно по-широко испитвание и описвание на неговите подвиги, славни и утешителни за всеки страждущ, който е имал нещастието да опита на гърба си неправилните действия на турските управници, при съществуванието и на най-добри закони в турската държава. За всяка забележка от страна на знающите по-добре неговите работи, признателността ще бъде много голяма от моя страна.

СОФИЯ. Гергювденъ 1885.

ХР. П. КОНСТАНТИНОВ.