Маронската битка – настъпление на войски и башибозуци

Дохождането на Сенклер в Гюмюрджуне бе последвано с пристигане по море на храни и военни припаси и със съсредоточаване в Гюмюрджуне на една част от распиляните турски войски, що се бяха събрали в Бум-бая, Кара-агач и Скеча. Сенклер искаше по-напред да очисти прибрежните местности от българските чети, които ги владяха и после да се започне работа във вътрешността на Родопите. Зарад това, част от пристигналите в Гюмюрджуне войски, се испроводили към бърдото Чобан-даг. То се протака между Деде-агачката и Гюмюрджунската равнина и в което са разположени българските села: Чобан-кьой, Калайджи-дере, Кърка, Казъл-агач и Сачанлъ. Другата част се задържала в Гюмюрджуне, за да занеме Мароня и околността й. Понеже веднага не потеглила тая част към Мароня, Петко испроводил част от четата си към българските села в Чобан-даг.

Сенклер пред башибозуците
Сенклер пред башибозуците
На 2-й Март била дадена заповед

за занемане на Мароня от редовни войски и ако те не могат да направят това, да им се дадат в помощ и башибозуци. Предварителните приготовления се вършили много тайно. Даже на гръцкия владика не бе казано, догдето той не се закълнал, въпреки верския закон, който му запрещава подобно нещо. Като му известили работата, а също и заповедта, че той е длъжен да съдействува, по който и да е начин, за занемане Мароня, владиката се съгласил и им предложил услугите си чрез шпионство.

Когато ставало съвещание, за да се заеме края с по-малко кръвопролитие и се исказало мнение от началника на турските войски в Гюмюрджуне Хасан-паша, да се испроводял един человек на мястото и види положението, на наричаните вече комити. Владиката казал, че има на ръката си человек, родом цинцарин от гр. Мароня, на име Ташу Георгюв, който да може сполучливо да разгледа работите и да донесе известие на турските военачалници Хасан-паша и Еха-паша. Цинцаринът бил повикан, но той се отказал да извърши тая работа, защото мислил, че Петко и четата му работят по заповед от руския цар и че ако излезе победител, той, Ташу трябва да бяга в Анадола барабар с турците.

Войската се приготвила за поход

и башибозуците били въоружени, без да знаят къде ще ги пращат. По-напред им казали, че са свикани да вардят реда и тишината в Гюмюрджуня, тъй като трите табура войска не била достатъчна. Обаче, на 7-й март, войски и башибозуци били събрани на едно място вън от града и пашата им казал, че понеже маронските комити се готвили да превземат Гюмюрджуне, имало заповед от султана, да се превземе Мароня. След това, двамата паши повели войски и башибозуци към Мароня. Посред нощ вървели и до сутреньта обсадили градеца. На сутреньта гражданите и властующите се видели, че градецът е опасан из далеч с военен синджир и че тук там по баирищата се растърчали турски конни войници.

Петко още спал и Комню Стоянов, дежурния по караул в града, и Стайко Киряков (брат Петков) рано призори го събудили, за да му рапортират, че всичко е благополучно, само че целия град е заобиколен от всякъде с турски войници и башибозуци, ако и издалечко. Петко войвода излязал от конака си и заобиколил краищата на града, за да види разположението на турската сила, която била заела много добри места и за нападение, и за отбрана. От към южната и източната страна, турците били се закрепили зад високите градински зидове. От към северната – по планинските каменоци. От към северозападната – по ниските хармане, гдето между солдатите и баши-бозуците, миткал на горе на долу и споменатия по-горе владиков услужник Ташу Георгюв.

Било 8-й Март.

Както никога, сутреньта студен вятър духал и ситен снежец бил побелил околните бърдчини. Всичко в града било мирно и тихо. Петко събрал дружината си на едно място. Същевременно дал заповед да зацънкат черковната камбана, за да се събуди населението. Втора заповед била расгласена, да не излиза никой от къщата си, само въоружените и способните да носят оръжие, да се съберат при него.

В щаба на турския поход личали: Гюмюрджунския каймакамин, Гюмюрджунския владика и други някои турски чиновници и гръцки големци. Като се събрала Петковата дружина, той я повел към източния път, гдето турците били уловили българина Милуша Ивановяг от с. Чобан-кьой и един грък от Мароня. Дадена била заповед да се отвори огън против турците. Испукали няколко платона и турците шашардисани испуснали из ръцете си двамата робе. Но стрелбата се започнала и от тяхна страна и то не само от един, а от всички краища. Страх и ужас обвладял целий град. Изплашените мъжие, жени и дятца, изпозатворени по къщята, не знаяли що се върши из града. Плач и писък се носел из къщите.

При първото сбиванье двама българи били ранени. Петковата дружина се оттеглила. Заповядано било на гражданете да стрелят и от къщните прозорци къдято видат турчин. Дружината била разделена на 4 дяла и била распроводена към 4-те входни точки на града, гдето били расположени и закрепени турците. Сам Петко с около 23 души изново се отправил към Гюмюрджунский път и направил още една битка, която се продължавала два часа и в която паднали мъртви и ранени и от двете страни. От Петковата дружина паднали убити Комню Стоянов и Вангель – гърче от Мала-Азия; имало и двама ранени. Този път турците се уплашили, престанали да гърмят и се пооттеглили малко.

Петко войвода се въсползувал от благовремието,

оставил няколко души да гърмят по-редко към турците и да ги залъгват, а той с другите се отправил към другия край на града, към бърдото Френк-Бунар. Там заедно с другата част от дружината усилили огъня против турците, убили няколко войника, повалили един юзбашия от коня му, и ранили мнозина войници и башибозуци. Тая усилена борба даде повод турците да мислят, че комитите са много, и че имало и руси между тях, заради това те и тук спрели огъня и се пооттеглили малко назад. Тогава Петко се отправил към източната страна, към Деде-Агачкия път; но понеже турците и от тук се били оттеглили назад, никаква битка не станала. Обаче, турците се укрепявали по всички точки. Храни и припаси им идвали от Гюмюрджуня.

Петко пак разрядил дружината си по 4-те входни точки, и постоянно забикалял с двамина свои другаре, всичките части. По пладня турците започнали да гърмят. Комитите им отговорили от всичките страни на града. Градът се задимил от пушък. Турците стреляли към където предполагали, че има жива диха; стъклата по прозорците и керемидите над покривите били изпотрошени. Около десетина жени и дятца били ранени и убити. Битката се продължила до 10 часа по турски.

Маронската битка – Петко войвода освобождава града

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.