Житието

Маронската битка – описание на Мароня

В последната десетдневка на октомври в групата Капитан Петко войвода – живи следи се появиха снимки на книгата Маронската битка от Христо Попконстантинов, издадена във Варна, през 1889 г. Помести ги моят приятел Никола Манчев, най-големият съвременен изследовател на живота и делото на знаменития ни революционер.

Понеже книгата е писана със старите букви и правопис – от Освобождението до правописната реформа през 1945 г., реших за улеснение на вас – любознателните читатели, да я препиша според съвременната норма и да я ви я представя, като съм запазил начина на изразяване на автора.

И така, нека да видим описанието на града Мароня от самия писател Христо Попконстантинов:

На югоизток от град Гюмюрджина, под полите на едно от най-южните Родопини бърда, в подножието на бърдчинката на Френк-Бунар, близо до беломорския бряг, разположен е приморския градец Мароня. Градецът лежи в една малка котловинка, заградена с ниски могили, само към морето има един проход, по който тече един приток от градеца и се втича малко по-долу в реката Дермен-Дере. Тоя градец има своя стара история от времето на Родопския войвода Момчил; има и свое старинско значение, като седалище на управители и владици. Гюмюрджинските владици и до днес носят титлата „Агис Маронис“.

Гюмюрджина строежът на българското Канаклийско училище, около 1912 г.
Гюмюрджина строежът на българското Канаклийско училище, около 1912 г.
Сега Мароня има 800 къщи, с 5,000 до 6,000 жители от гръцка народност

Къщите са много на често скупясани, по-много са двукатни и трикатни. Климатът е добър, почти италиански, населението е много здраво, водата за пиение е планинска. Къде долния край на градеца има един мейданлък обграден с дюкяни и на средата му стърчат 5-6 стълбати чинари и две чешми с планинска вода студена. Всяка събота, околните села се събират на пазар, да продават земните си произведения, а да си купуват някои потребности, каквито не могат сами да си произвождат.

Гюмюрджина товарни камили, около 1913 г.
Гюмюрджина товарни камили, около 1913 г.

Никакъв коларски път няма от градеца за някъде, та затова населението от градеца и околните села свързани с него по поминъчни причини, работят с коне, мулета и магарета. При тоя кратичък очерк за градеца, окръжен само с български села не ще да е излишно да споменем, че като център на едно приморско краище, осем пътища излизат от него. Тези пътища са: 1) за Гюмурджуне; 2) за пристанището Кара-агач, за Енидже и Скеча; 3) за Маронското малко пристанище, което лежи един час на юг от градеца; 4) за гората Св. Георги; 5) за Макри и Деде-агач; 6) за селото Ташлък и ближните около него села; 7) за Софулар; и 8) за селата: Кара-курджалъ, Кара-агач-кьой, Чадърли и др.

Гарата и пристанището в Деде-агач 1910 г.
Гарата и пристанището в Деде-агач 1910 г.

Романтически изглед има гората Св. Георги; тя лежи на югоизток от Мароня и от сичките й страни стърчат сиви стръмни канари. Само по една страна може человек да възлезе на нея. Тук там по каменоците се зеленеят дафинови и кестенови дървета, а на южните й поли изобилуват благословени маслинени дървета. На най-високия връх се белее параклис на Святему Георги името. До параклиса има кладенец със студена вода, има и една дълбока зандана, останала там от незапомнено време. От далек, гората Св. Георги има изглед на облак или мъгла. В каменливата тая гора, освен хвъркати птици, друго нищо не може да обитава.

Деде-агач общ изглед
Деде-агач общ изглед
Половин час към югоизток от градеца Мароня,

е мястото на стария град със същото име. Там има развалини от крепости, по между които се намира една стара черква на име на Св. Хараламбия.

В околностите на Мароня са разложени българските села: Кушланлъ, Хаджилар, Денизляр, Чадърлъ, Кара-агач, Кара-курджалъ и Совулар, и турските: Ярдъмлъ, Муратлъ, Салманлъ и Ташлък.

Българите в околността на Мароня се намират в голяма простотия. Само в едно от споменатите села, а именно в Кара-агач, преди Руско-турската война, българский язик е бил въведен в училището и славянский в черквата. Ала и това е било привременно.

Градецът Мароня няма за сега, освен търговска важност. За гърците е важен като старовремско владишко седалище; за турците преди войната той е бил известен по това, че на 11-й май 1876 год., когато в северните Родопини бърда и Средна гора, възстанието едвам било потушено, Петко войвода извлече из градеца Мароня гърка Калън Тома и го завлече в околните гори, където го и осъди на смърт, зарад неговото предателско поведение. За новата история на Родопите този градец не е без значение. В смутното време за турците, след поражението на турските войски при Пловдив, Мароня и околностите му е била завладяна от известния на читателите ни Петко войвода. В тая си книжка, ние даваме едно по-подробно описание за завладяването и изоставянето на гр. Мароня, от речения войвода, към края на 1877 и началото на 1878 год.

Маронската битка – царстването на Петко войвода

Маронската битка – настъпление на войски и башибозуци

Маронската битка – Петко войвода освобождава града

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *