Паметникът на Капитан Петко в село, кръстено на войводата
В първите слънчеви дни на септември заедно с моя приятел Ники Манчев посетихме паметника на Капитан Петко в едноименното село, община Венец. Той го почисти от „птичите отметки“, а аз се заех да обновя надписа на мраморната плоча. Около паметника беше чисто – похвално за местните хора. Някои от тях дойдоха да видят какво правим, поразприказвахме се и ни казаха, че от години никой не е идвал. Общо взето паметникът изглежда добре, но мозайката на постамента е напукана и се нуждае от освежаване. Нищо, че имаме министерсто на културата и тракийско дружество във всеки град.
Интересното е, че това е единственият паметник на прославения ни революционер, който го изобразява седнал. Научих за него през 2014 г., когато във Варна чествахме 170 г. от рождението му. Имаше богата програма в общината, а специален гост беше г-жа Пенка Чакалова – Генева, правнучка на Митрю Каракирков – брат на войводата.
В своята книга „Паметниците на Капитан Петко войвода“ тя много увлекателно ни разказва за историята на селото и за паметника на войводата. То се намира в община Венец, на около 30 км северно от Шумен. Създадено е преди 220 г. от двама турци. Първото му име е Тербикьой – идва или от думата тербийе, което на български ще рече „възпитание“, или от тербъйък – млад, юнак.
През 1934 г. в селото се заселват 30 български семейства от Добруджа
По-късно се откриват две училища – за турчета и българчета. През 2014 г. в селото имало 595 семейства, определящи се като турци.
От 1934 г. се нарича Капитан Петко, като версиите за наименованието му са две. Първата е, че след Освобождението в него са живеели двама турци, които били четници на войводата. На съселяните си разказвали за неговите добродетели – сила, ум и за борбата му всички народи да живеят свободни. Така цялото село заобичало войводата.
Втората отново е свързана с двамата му бивши четници. Като разбрали, че войводата е преследван във Варна от Стамболовото правителство, те му предложили да го скрият в тяхното село и той се съгласил. Понеже било турско, правителството не се сетило да го потърси там. При напускането му, войводата благодарил на селяните за тяхното гостоприемство и казал, че го чувства като свое. Затова, при преименуването му през 1934 г., било наречено на Капитен Петко.
Паметникът на войводата е твърде внушителен
Висок е 290 см, а в основата си е с размери 140 на 160 см. Изработен е изцяло от бронз. Постаментът е висок 90 см, а основата е 300 на 460 см.
Историята за построяването на паметника също е много интересна. Идеята се зародила по време на излъчването на сериала „Капитан Петко войвода“. Окончателното решение е взето на сесия на община Венец през 1981 г. след гостуването в селото на творческия колектив на филма, в т.ч. актьора Васил Михайлов, режисьора Неделчо Чернев и оператора Димо Коларов.
Паметникът на войводата е готов през 1988 г. Изработен е от 3,5 тона бронз и е струвал тогавашните 25 хил. лв. Стоварен е с кран вдясно от площада на селото поради недостиг на средства за цялостното изпълнение на проекта за реконструкция на площада. Чак през 1993 г. Тракийското дружество в Шумен отново подема въпроса във връзка със 150 годишнината от рождението на Капитана. Така проектът за реконструкцията на площада е отменен. Благодарение на доброволния труд на селяните площадът е подравнен и облагороден, а паметникът е изправен на постамента пред местното народно читалище.
На 15ти декември 1994 г. паметникът на Капитан Петко войвода е открит по случай 150 г. от рождението му. На мраморната плоча в основата му освен името, годината на раждането и кончината на войводата, са изобразени нож и пистолет. Това е единственият „седящ“ паметник на бележития ни революционер.
При написването на материала е използвана статия от книгата „Паметниците на Капитан Петко войвода“ от Пенка Чакалова – Генева. Черно-белите снимки също са от там.
Посетете фейсбук групата, посветена на Капитан Петко войвода.
А Капитанът много е видял и много е преживял. Неговата родственица държи да се знае и помни, че е участвал във всички етапи на борбата за Освобождение – хайдутството, четничеството и Руско-турската освободителна война. Първият път, когато го произвеждат“ за капитан е след участието на водената от него българска Гарибалдиева“ чета във въстанието на остров Крит. Едва 22-годишен, но близък приятел на Гарибалди и негов ученик за методите на революционната борба със своята чета Петко е победител в 21 сражения, от които 5 особено кръвопролитни. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим е открит негов паметник, направен от проф. Валентин Старчев, редом с този на Джузепе Гарибалди.