119 г. от Успението на Капитан Петко войвода

Вчера във Варна за поредна година ще отдадохме почит на прославения революциоер Капитан Петко войвода, понеже на 7-ми февруари 1900 г. се е преселил в Царството небесно. Този исторически великан е защитавал страдащите без разлика на вяра и народност и е наказвал насилниците без разлика на вяра и народност. По време на хайдутлуването му не е убит нито един мирен турчин, жена или дете.

Почти неизвестно е обстоятелството, че в дружините му са се сражавали и турци. Затова след Освобождението брани и турците от тогавашните развилнели са „мутри“. Затова и турчин се застъпва за него, когато е затворен в крепостта „Ичкале“. Затова има и село, наречено Капитан Петко, населено с наши турци, в което паметникът му е срещу джамията. Но това няма да го научите нито от официалната история, нито от онези боклуци, самообявили се за „пазители на етническия мир“.

С моя приятел Ники Манчев си създадохме обичай всяка години да се фотографираме на гроба на великия войвода, когато му отдаваме почит в деня на земната му кончина. Искам да ви кажа относно венците и цветята зад нас – те са от признателни хора, организации и тракийски дружества от цяла България. Интересното е, че от всички чуждестранни посолства и консулства само Руското му поднесе венец. Не американско, не украинско, не полско, не някое друго на новите ни„приятели“, дори не и гръцкото, въпреки че Капитан Петко войвода се сражавал и за тяхната свобода, а само Руското. Види се кои са истинските ни братя, другите са интересчии.