Дани – малката фея от Пловдив, която сбъдва мечтите си
С Дани Петрова се запознахме в Пловдив на едно събитие на организацията ни в далечната 2009 г. Тогава тя беше едва 14-годишно весело, забавно и жизнерадостно момиче. Обаче, щом я видях в мен изникнаха образите на добрите, сияйните и симпатичните феите от легендите и народното творчество.
Преди известно време я поканих да разкаже нещо за себе си. Оказа се, че животът и е вълнуващ и интересен, а тя е личност, която неотклонно следва и сбъдва мечтите си.
И тъй, четем нататък:
Нямам много ясни спомени от детството си покрай детската градина. Повече помня ученическите си години. От 1 до 4 клас бях на самостоятелна форма на обучение. Учителите идваха вкъщи, за да ме обучават. Отвреме навреме ходих в училище предимно когато имаше специални събития –Коледни тържества, театър, екскурзии, награждавания и така създадох впечатление на моите съученици за мен и те много искаха да се запознаят, защото им бях много интересна.
Когато госпожите идваха у нас да ме обучават, ми разказваха за моите съученици. Понеже тези учители бяха много, а не както от 1 да 4 клас да имаш само 1 учител, постепенно опознах цялото училище задочно, както и те мен. Съответно, когато ходех на тези тържества, моите съученици искаха да общуват с мен колкото може повече, както и аз с тях и изпитвах силно-емоционална зареждаща тръпка. Така с течение на времето тя все повече нарастваше и с някои съученици станахме все по-близки. Към края на 6 клас започнах да ходя присъствено на училище, за да усетя самата тръпка от това да бъдеш непрекъснато с тях, да усетя живота и да свикна да се справям с нещата за моето бъдеще за напред.
Преди да тръгна присъствено на училище бях отличничка почти по всичко. Когато започнах да посещавам редовно учебните занятия вече и хормоните бяха ме ударили, бях навлязла в пубертета. Тогава успехът ми доста понамаля, защото много повече се разсейвах в часовете и ми беше забавно и готино.
След осми клас трябваше да кандидатствам, да си сменя училището, за да навляза в средното си образование и това беше Националната търговска гимназия. Първоначално не исках да уча там, исках в друго училище с друга специалност, но ме приеха в търговската гимназия и аз не знаех какво да очаквам. Обаче, когато мисловно се върна назад, разбирам, че това е най-правилното нещо, което е трябвало да ми се случи, защото това училище има доста високи изисквания към своите ученици. Учителите много се себераздаваха за бъдещето на своите питомци и аз научих много неща, които ми трябваха в учебния процес, а също и такива, които ми бяха полезни и в живота. Там изучавах икономика и доста си бутнах успеха, защото не можех да покрия всичките им изисквания. Причината ли? Защото хормоните яката ме периха и животът си ме искаше. Започнах да излизам много с приятели и създавах все повече и повече контакти.
Винаги съм имала мечти. Исках разни неща от живота, но не бях сигурна какво точно искам и как да си последвам мечтите. В 10 клас започннах да изучавам счетоводство и право. Имам голямо уважение към преподавателите, които ни водиха тези предмети, понеже постлаха моя път към образованието ми, а в последствие и към кариерата ми, която все още градя. Учителите бяха мои ментори за това какво искам да уча и в каква посока да се развивам. Много ми харесваше да уча счетоводство, но си имах тийнейджърска мечта, в която исках да бъда ПР, да бъда организатор на събития.
След като завърших търговската гимназия, продължих образованието си в сферата на икономиката, но вече по-специализирано – икономика на туристическата индустрия, понеже не ме приеха да уча ПР в Софийския университет. Изживях прекрасни студентски години. Попаднах на много добри колеги, с които имахме много безсънни нощи от учене и от купони.
Аз обаче не бях се отказала да уча ПР, за да си следвам мечтата, въпрек че вече имах бакалавърска степен. После записах Връзки с обществеността в УНСС, като това е първата ми магистърска степен. За кратко живях в София. Опитах се да се реализирам по някакъв начин с тази специалност, но не успях.
Втората ми магистърска степен отново е в УНСС и е Счетоводство и контрол. След много учене и смени на много работни места вече мога да се похваля, че работя като счетоводител и трупам професионален опит в тази сфера. Навярно тук е моята сила. Навярно това е трябвало да се случи – по лесен или по труден начин да си осъществя мечтите и да опитам различни неща, за да разбера кое е мое и кое не – което е твое, рано или късно ще дойде при теб.
Когато бях студентка работих на морето. Имах много горещи лета, изпълнени с приключения. Определям се като общителна и забавна личност, обичам да контактувам с различни хора. Хобитата ми са да излизам с приятели, да ходя на театър и концерти, да чета книги обожавам да слушам музика. Музиката ме зарежда и ме успокоява.
Успях да осъществя една моя детска мечта. Всъщност вече няколко мечти по един или друг начин са се сбъднали. Спомням си, че като бях малка, в детската градина, по телевизията даваха някакво модно ревю. Тогава казах на майка ми, че и аз искам да съм модел като порастна голяма. Всеки ден бях с различни желания какво искам да съм като стана голяма, но това е едно от желанията, което със сигурност си спомням. Майка ми обясни, че това няма как да се случи, защото по принцип моделите са високи, слаби и стройни. Те имат определени качества, които са нужни, за да бъдеш модел, а аз не ги притежавам, понеже няма да порастна и няма как да стана манекенка.
Постепенно забравих тази моя мечта. Продължих си живота с други неща на първи план. Бях студентка трети курс в университета и едно момиче от организацията ни спомена, че има конкурс за модели с нисък ръст. Кандидатствах на майтап и те взеха, че ме одобриха. Обаче, бях забравила за това, тъй като измина половин година когато ми се обадиха за ревютата в Дубай и в Париж. Бях много щастлива – в мига в който ми казаха, че ме одобряват, се сетих за тази моя детска мечта и разбрах, че съм я осъществила.
Стегнах куфара буквално от днес за утре, взех паспорта и заминах за Дубай с още две момичета от нашата организация на малките хора. После ме одобриха и за второто ревю за булчински рокли в Париж. Понякога се шегувам с приятелите си, че ако не друго, то поне се видях и в булчинска рокля.
Преди да замина за Дубай никога не бях пътувала със самолет. Това за мен беше голяма тръпка, която ми се случи за пръв път. В рамките на една година имах няколко полета.
На едно от събиранията с организацията дойдоха от една агенция, в която ни записаха за специални кадри. Предната вечер аз и други членове се вихрихме в един клуб в Боровец. На сутринта все още бях под въздействието на хубавите среднощни преживявания, когато ме снимаха за архив за специалните кадри на агенцията за филми и видеоклипове. Това се случи месец декември. Февруари следващата година, на рождения ми ден, ми се обадиха да ме поканят на първия ми филм, в който участвах. После участвах в още 3 филма и в един клип на краля на поп-фолка Азис. На него бях с най-добрия ми приятел от членовете на организацията – Антоний. В повечето случаи заедно с него сме вършили куп щуротии.
Така успях да си осъществя мечтата, в която исках да бъда модел. Същевременно се оказа, че не само съм модел, но и актриса. Обичам да си следвам мечтите по един или по друг начин, дори да е трудно. Наскоро осъществих друга моя мечта. Реших за моя юбилей да си направя подарък – да видя панда на живо, тя е любимото ми животно. Отидох на екскурзия в Мадрид, в чиято зоологическа градина ги има тези животни.
Следващата си мечта, която имам и за която се боря, е закупуването на автомобил и изкарването на шофьорска книжка, тъй като при нас процесът е малко по-труден.
Аз съм човек, който си следва мечтите и мисля, че всеки трябва да го прави, не зависимо как ще се осъществят. Когато човек искрено копнее за тях, те се сбъдват по един или друг начин. По характер съм купонджийка, забавна и общителна, харесва ми да уча различни неща, да опознавам различни материи и да си обогатявам общата култура.
Хоби – обичам да танцувам – ходила съм на бели денс и зумба, също на пилатес, обичам да експериментирам нови неща, да се докосна до нови дейности, които ме зареждат с положителна енергия.