Приключения на Петко войвода
Шестата част от животоописанието на Петко войводавключва негови приключения:
а). Съ Енесския каймакамъ Тахиръ Бея; б). Съ Одринския Бинъ-Башия Арабъ-Хасана: в) Съ Одринските големци Халилъ Бея, Мустафа Ефендя и Хасанъ Бея; г) Съ черкезина Антупа, водитель на потери; д) Съ началникътъ на Деде-Агачката Станция Хумберта; е) Съ турския шпионинъ Калънъ Тома
На 2 Декемврий 1871 год. Петко преоблеченъ въ соф-товски дрехи, влезлъ една вечерь въ къщата на Енесския каймакаминъ Тахиръ-Бея и съ разни заплашвания го принудилъ на другия день да пусне много селяне, затворени по подозрение, че били негови ятаци. Това важно събитие се случи тъкмо три месеца, следъ 22 дневната обсада на Петка отъ турски войски въ Суха-Гора, отъ която обсада въ тая малка гора средъ поле, Петко съ хитрость съумялъ да се отьрве.
Презъ лятото въ 1872 год. прочутия въ Одринско Арабъ-Хасанъ Бинбаши се заклелъ предъ Валията, че вътре въ 40 дни, той ще улови Петка живъ, или ако това неможе, ще го убие и главата му да пренесе презъ Али-Пашова Чаршия. Арапина, освенъ че не можа да улови или убие Петка, но напротивъ Петко пороби него и го развежда като мечка няколко деня въ гората, додето се свършиха преговорите съ Валията за освобождението отъ затворъ няколко души Българе въ замяна на Арапина, който следъ освобождението му биде осъденъ на три годишенъ затворъ въ Видинската крепость.
Презъ есеньта с. г., Петко заплашилъ Одринските турски големци Халилъ Бея, Мустафа Ефендя и Хасанъ Бея, да не ще да ги остави свободно да ходятъ вънъ отъ града, ако не подействуватъ и неисходатайствуватъ отъ Валията, освобождението отъ затворъ няколко десетини по подозрение затворени Българе. По какъвто и да е начинъ, споменатите големци исходатайствували за испълнението на Петковото искание.
Презъ Юлий 1873 год., безъ малко шялъ да бъде уловенъ отъ черкезина Антупа, предводитель на потерята, която постоянно преследвала Петка презъ оная година. За седемь деня, потерята го обсадила въ гората Келвбекъ-Дахъ, но Петко ако и боленъ отъ една люта куршумска рана, можалъ да се мести съ дружината си въ разни точки на гората и на сед-мия день сполучливо се отьрвалъ отъ обсадата и залязлъ по-навътре изъ Родопите, гдето се потаилъ за няколко време, вследствие на което правителството распусна потераджиите.
На другата година, безбройни оплаквания се отправили Петкому отъ страна на черните работници при постройката на железнопътната линия Деде-Агачь Фере, че Началникътъ на Деде-Агачката Станция, Германецътъ Хумбертъ се отнасялъ най-безчеловечно съ тяхъ. Работниците се оплаквали, че имъ думалъ лоши думи, псувалъ ги на вяра, принуждавалъ ги да работятъ и въ праздници и въ Св. Неделя, та че най сетне като да имъ плаща, правилъ разни спекулации при пресмятванието и неправедно отбивалъ по нещо отъ седмичната заплата на всеки работникъ. Тези оплаквания възмутили Петка и той презъ Юлий нападналъ въ единъ хубавъ день станцията, окръжилъ я съ дружината си, влязлъ въ Хумбертовото писалище и обралъ кассата. Това събитие тамань бе на местото си, зашото тъкмо по това време Портата бе започнала да лъже Европа, че населението въ Турция било благодарно отъ обещаните нему правдиви. Това събитие бе важно още и затова, че чрезъ него на иностранните се доказа нагледно, че Турското правителство, администрация и публична сила, съсредоточени само въ ръцете на мохамеданците, не са въ състояние да удьржатъ безопасностьта, здравината и редътъ въ страната. Следъ тоя може би укоризненъ и хайдутски Петковъ подвигъ, взеха се най строги мерки за преследваниото му. Одринския валия, заедно съ областния воененъ началникъ дойдоха въ Деде Агачь съ 2000 души войска да дирятъ Петка; каймакамите и кърь агаларете отъ Фе ренската, Енесската, Димотишката и Гюмюржюнската кази, кръстоваха неколко седмици съ потери околиите си; поръчителства се искаха отъ всички християнски села. Нищо неможаха да направятъ турските власти. Всичкий тропотъ се свърши съ давание обезщетение 2000 лири на обрания и раненъ немецъ Хумберта. Откраднати му били 450 лири, богатото обаче сул- таново правителство му брои 2000 лири отъ препълненото турско съкровище.
Следъ Деде Агачското приключение, Петко се отстранилъ въ Гимуджинското поле. Тептилъ ходилъ въ Гимурджина, посещавалъ и овчарите въ планините. Къде края на 1875 г. се загнездилъ въ горите надъ приморската паланка Мароня. Единъ богаташь Гръкъ отъ Мароня, на име Тома Хаджи Яневъ или както го наричаха Калънъ-Тома, падналъ въ искушението, да се труди да предаде Петка живъ или мьртавъ на Турцете, замъ да добие голяма почеть отъ турското правителство. Намерението на тоя безнравственъ грькъ отишло до ушите на Петка, който безъ да се чюди много много, на 11 Май 1876 год,, на день на пладне го извелъ отъ къщата му съ свирки и песни. Следъ 31 дневно влачение по южните Родопски бърда, осъдилъ го на смьрть и го застрелилъ.