В Критското възстание
Петата част от животоописанието на Петко войвода започва с участието му в Критското възстание. Тя включва:
Въ Критското възстание. Второ пътувание вънъ отъ Турско. Завръщане. Трето излизание по горите.
Петко е показалъ голямо юначество въ Критското възстание; за това той е билъ назначенъ да командува единъ отрядъ възстанници. Следъ премирието, Петко не щялъ да се завърне веднага за Атина, защото споредъ заповедьта на Коронеа, трябваше да мине по между турската войска, а това било Петкому вътрешенъ срамъ. Заради това, той съ 18 души отъ доброволците, сполучилъ да се качи на единъ корабъ и отпътувалъ въ Александрия. Следъ два месечно пребивание въ Александрия, отплувалъ за Марсилия, гдето престоялъ 6 месеца. Отъ тамъ презъ Италия, завьрналъ се изново въ Атина.
Презъ пролетьта въ 1869 год. Петко намислилъ да излезе отъ Атина и да дойде въ Турско. Започналъ да събира дружина изъ между находящите се тамъ македонци. На 10- й Мартъ той издалъ единъ видъ въззвание, съ което канилъ да го последятъ желающите да помогнатъ на подтиснатите Христиане въ Турско. Това се узнало отъ шпионите на турския представитель, и последния отправилъ нота до Гръцкото правителство, за да недопуска да се събиратъ такива дружини въ Атина. Правителството отговорило, че то няма никакво известие за тая работа и необьрнало никакво внимание къмъ повторното заявление на турския представитель. Тогава Турския посланникъ прибягналъ до друга мярка, да улови Петка самъ и да го предаде на Гръцките власти. За да постигне това, той натоварилъ едного отъ чиновниците си да се сприятели по шпионски начинъ съ Петка и да го вкара въ посолството. И тъй, единъ отъ чиновниците подъ присторно име Д-ръ Димитро` се сближилъ съ Петка, сприятелилъ се, записалъ се като самоволникъ въ дружината му за да цери ранените, догдето вечерьта на 22 Априлий, отъ французския театръ го завелъ ужь на гости у дома му, а го въвелъ ненадейно въ Турското посолство. Петко се преправялъ като че незнаялъ къде са го въвели, та че следъ полунощи изважда револвера си и казва на мнимия му приятели Д-ра, да немръдне. Шпионина уплашенъ за живота си, на часа испълнилъ Петковото желание и го извелъ мирно и тихо отъ конака на улицата.
На другия день Петко отива при Министра Димитри Вулгарисъ за да пита: да ли гръцките власти ще го преслед-ватъ истинско или присторно. М-рътъ му казалъ, че е по-добре да се отстрани отъ Атина, защото Турския, представитель постоянно, правилъ главоболия на правителство. Самия Вулгарисъ насьрдчавалъ Петка.
На 12 Май, съ 82 души дружина тръгналъ за турските беломорски брегове. Носили си и турски низамски дрехи, за да излязатъ на некое скеле като турски низаме. Една силна буря побъркала пътуванието имъ по морето и за да си зематъ храна, принудени били да излязатъ неколко души съ Петка на чело при крепостьта на западния край на островъ Митилинъ. Съ лукавство успели да зематъ храна отъ турския командантинъ на крепостьта, защото Петко се преобляклъ на Миръ Алай, а неколцина отъ другарете му на низаме. Това било на 31 Май.
На 3 Юний Петко и дружината му излезли на турский брягъ при Енесъ до устието на Марица, и влезли въ ближните Родопски бьрда. Това е третето излизание Петково въ гората. Разсчюло се на всякъде низъ Одринската область, че загубения Петко пакъ е излязлъ. Турцете изново се стреснали, а упоените отъ пресните славни легенди за Петка младежи отъ Димотишко, Ференско, Гимурджинско и Одринско, обидените било отъ Турце, било Христиане честолюбци, тръсили Петка низъ горите и планините, отъ гдето да отмъщаватъ на турските зулуме и изядници и на христианските чорбаджие, нерязани Турце. Турското правителство взело строги мерки за преследванието на наречения вече Петка Войвода, но не било въ състояние да го улови, пьрво, защото турските заптиета и войскаре били наплашени отъ него, второ, защото Петко познавалъ всичките скришни места въ юго нсточните Родопи, и трето, защото всичките Христиане съчювствоваха Петкому и го крияха зиме по селата, лете въ планинските мандри.