Второ излизане на Петко войвода в горите
Четвъртата част от животоописанието на Петко войвода започва с второто му излизане в горите. Тя включва:
Втори пътъ излизание по горите. Напущание хайдутството. Заминувание въ чужбина. Учение въ Атина. Пътувание.
По горе видяхме, че Петко въ Скеча захваналъ изново да събира дружина. Това било презъ пролетьта въ 1864. Той събралъ малка дружина и презъ лятото ходилъ съ нея по южните и югоисточните поли на Родопите и приморската равнина. Турските власти го преследвали, ала не били въ състояние да го уловятъ, едно отъ страхъ, друго, че дружината му денье се распрьсвала по селата тептиль и трето, за щото българските села крияха Петка и дружината му. Въ това време Гърците въ приморските градове и паланки се гордеяха че Петко билъ Грькъ и че съ него имало няколко души гръцки паликарета. Даже въ гръцките вестници въ Цариградъ се писа, че единъ войвода гръкъ върлува въ Родопите и приморската равнина и косвенно натякваха властите, че не могли да го уловятъ. Това го правяха Гърците съ единственната цель, да даватъ на онези български местности гръцки видъ. А и самъ Петко, въ некои случаи е спекулиралъ съ Гърците, като се е казвалъ Грькъ.
Второто излизание на Петка по горите пакъ било неудачно. При всичко, че Турските власти немогли да го уловятъ, каквито усилия и лукавства да употреблявали, той искалъ кещо по-вече да е. Той искалъ да се научи команда, защото буйното му въображение му отваряло широка гледка; бълнувалъ неосъществими сетнини. Заради това, той намислилъ да поизлезе вънъ отъ турската държава, за да пораспита и по изучи какъ етаватъ хайдутствата и войводствата въ другите страни. На есеньта презъ 1864, щомъ окапала шумата отъ дървесата, Петко распустналъ дружината си, и заминалъ за Атина. Тамъ той успялъ да постъпи като слушатель въ Военното училище. Гръцкия язикъ знаялъ още отъ напредъ. Презъ Юлий 1865 год. напуща учението и проводенъ отъ Македонския Комитетъ въ Атина, забиколилъ някои места низъ Македония, за да види, да ли има почва за едно възстание, за да се побьркатъ Турцете, когато избухне подготовляваното Критско възстание. На есеньта същата година пакъ се завьрналъ въ Атина, защото въ Македония нито въ градовете и селата, нито въ горите и планините ненамерилъ хора въодушевлени за възстанвание противъ Турцете. Въ това време се подклаждало Критското възстание. Петко чулъ, че Гарибалди отъ Италия съчювствувалъ на Христианете въ Истокъ; за това полюбопитствувалъ, да види тоя прочутъ юнакъ и заминалъ за Италия. Той намерилъ Гарибалдя и се запозналъ съ него. Гарибалди на драго сьрдце поучилъ Петка и му далъ някои правила за горско хайдутство. При това, той му далъ за другарь единъ италианецъ на име Фридрвхъ, та съ него заедно събрали въ Италия 220 други доброволци за Критското възстание. Петко и Фридрихъ довезли тая дружина въ Атина, гдето се записали въ тая наречена „Гарибалдюва дружина“ още 67 души. Цялата дружина отъ 287 души, се затекли къмъ Критъ. Възстанието било пламнало. Като пристигнъла въ Критъ, тая дружина преминала подъ началството на Коронеа.