Животоописание на Петка войвода – част III
Животоописание на Петка войвода – част III:
Скърбь Христианемъ. — Радость Турцемъ. — Лекувание.— Опитъ за побегвание. — Испращание въ Солунъ. — Побегвание. — Уловявание другарите му и тяхната съдба.
Страхъ и трепетъ овладя Христианете по южните поли Родопски. Петко е затворенъ, Петко е раненъ, приказваше се редомъ изъ селата. Турските разбойници пакъ захванаха безъ страхъ да нападатъ христианските пътници и свободно почнъха да ходятъ по мандрите, да искатъ печени ягнета и бяла ракия. Христианете, а особенно българете канкувци * отъ пределътъ на които бе и Петко, се бяха уплашили, да не би да ги нанижатъ на въжа и закаратъ въ Гюмюрджюне и Гелиболъ. Отъ друга страна, турските населения по полските градове и села се радваха и се подиграваха съ българете. Времето 6е такова, че трябваше българете да носятъ съ търпение думата „яръмъ-черъклия“ отъ страна на Турцете и „ешекъ-булгаръ“ отъ страна на Гьрците по Беломорските брегове.
Понеже Петко билъ тежко раненъ, лекувалъ го, по заповеди на Пашата, въ Гелиболската болница, Главния Воененъ Д-ръ на Гелиболския Санджакъ. Като му заздравяла тежката куршумяна рана, извели го отъ болницата, затворили го въ тевницата и чакали да приетигнатъ отъ страна на населението оплаквания, възъ основание на които съдилището да го съди. Като не се явили никакви оплакваче, Петко ималъ време да убеди 23 души затворници да се решатъ за бегание, като пробиятъ зидътъ изъ подъ основата. Тамань, когато малко останало да пробиятъ и да излязътъ на улицата, издалъ ги единъ Грькъ и на другия день имъ уловили сечивата. Малко следъ това, Петка съ тримата му другаре испроводили въ Солунъ, за да ги затворятъ въ грозната Канлъ Куля. По тяхно щастие, заптиетата изгубили въ пъть мазбатата и ги предали тамъ на вересия. Въсползувана отъ това, те съ една хитрость успели да се оправдаятъ предъ валийския муавининъ, като казали че са отъ Драма, за гдето като ги испроводилъ муавининътъ съ заптиета, съ друга хитрость сполучили да се откопчатъ и отъ тяхъ въ пъть и побегнъли. Вдигнало правителството потери въ Сересската околность, за да ги излови. Близо при Серресъ потерята ги сгащила, на правила съ тяхъ сражение и двамата му другаре следъ тежко ранявание били уловени, а Петко съ гола си сабя пробилъ пъть презъ потерята и ударилъ да излезе къде Скеча. Съ хитрость той се отьрвавалъ отъ безграмотните турски заптиета оставени да вардятъ беклеметата при проходите. Между Кавала и Скеча го срещатъ две суварии на отворено поле. Петко легналъ и се преправилъ на лудъ. Единътъ стражарь като го наближилъ съ коньтъ си, той се развикалъ безразборно и ударилъ коня му въ главата. Коня подплашенъ повалилъ ездеца си на земята. Другия стражарь се уплашилъ и като помислилъ че е гряхъ да закачатъ лудъ человекъ, помолилъ другаря си да оставятъ нещастника и си заминали.
Петко пристигналъ въ Скеча здравъ и читавъ и започналъ да събира чета, за да излезе изново по гората. Другарите му обаче, уловени, бяха закарани въ Серресъ; после препроводили въ Цариградъ двамата, именно Комня и Стоила, гдето лежели затворени до 1877 год. а Петко Радевъ Каладжи-Дерски билъ испроводенъ на заточение въ островъ Кипръ и биде освободенъ по силата на Св. Стефанский договоръ въ 1878 година.
* Тъй се наричатъ Българете въ Гюмюрджюнската околность.