Наречие в Доган Хисар

Наречието въ Дуванъ-Хисаръ и околностьта му неразлича много отъ онова въ Ахъ-Челебийско и Дари-Дерско, само че тукъ липсватъ тройните членове. Интересующите се ще могатъ да направятъ нуждното сравнение по наречието, като прегледатъ долните песни.

I песен

Станала е Бушначка девойка.
Рану рану у Свята Недяля
Да си мете, равните дворове,
Да си риди милннте столове.
Мела, мела варнила ¹) метлана
Чи замина Райманъ бюлюкбаши.
Бушначка си майци одрумоне: ²)
Я ме дайте, я ще с нега пода ³)
— Бушначку льо гиздава девойко!
Немой дуда ⁴) ти сега сас меня
Я ще пода на гяюрска соскя ⁵)
Да се бия сас лоши гяюри.
Не бия се ни два ни три деня.
Люм ⁶) се бия такмо три години.
Га утиде на гяюрска соскя,
Пушка пукна отъ гяюрска соскя
Та удари Райман бюлюкбаши.
Той не рече овлеле душице
Люм ми рече овлеле сарчеце.
Сегнете ми десната пазушка
Извадете красата ябалка
Занестс я бушначки девойки,
Ку ⁷) ме мома без сарце галила ⁸)
Жали ще ме я два я три деня
Ку ме мома сас сарце галила
Жали ще ме такмо три години.
Не жали го ни два ни три деня
Люм го жали такмо три години.
Ду година в’ хора неизлезе,
Ду втората пясня не запяла,
Ду третата в’ хору незаходи.

1) Варнила. вместо хвьрлила; въ Ахж-Челеоийско фоарнила и фарлила.
2) одрумоне вм. отговори ; ромоне вм. Говори. Това се среща въ по-вечето Родопски песни, а въ говоръть е исчезнало.
3) пода вм. отида; поди вм. иди. отиди.
4) дуда вм. дохожда.
5) гяюрска соскя вм. гявурска войска. Въ Ахъ Челебийско : воскя.
6) люмъ вм. само. пъ.
7) ку вм. ако.
8) галила вм. любила

II песен

Сева е майка главила
На Руса мума хубава
Хубава още гиздава;
Та стана Севу утиде
В’ негуви стари ягале ¹)
Вакал гу овенъ пусрешна
Севу овному румоне:
Овенче ваклу елчийче
Фалба ща ти са пофаля
Чи ма е майка главила
На Руса мума хубава,
Хубава още гиздава
Тебя ща годежь ²) да колемъ
Овенче Севу румоне;
Севу льо млади кехаьо!
Яга ³) си меня заколишь,
Кой ще ти води стадото,
Утрину рану, на паша,
И на пладнина пуд сянка
Севу овному румоне:
Овенче ваклу елчийче!
Ти имашь братле по-малко.
То ще ми води стадото
Утрину рану на паша
Овенче Севу ромоне:
Повнишь ли Севу знаешь ли,
Га ти стадо не минаваше
През Арда ряка широка
Широка йоще длибока.
Ти си на меня викаше:
Овенче вакло елчийче
Прикарай ми си стадото
През Арда ряка широка
Широка йоще длибока
Та ща та кова овенче
С бяли сребарни петалки,
И я ти стадо прикарах.
Пакь искаш да ма заколиш.
Севу овенче не слуша.
Извади си ножа закла го

1) ягале казватъ колибите по полетата, дeто зимно врeме се прибират, овчарите вечерь.
2) годежь — гозбата при сгодявание.
3) Яга, га вм. кога.

 

Към цялата страница.

Към фб-групата.