Знаете ли историята на днешните пъзели?
Най-ранните главоблъсканици, или пъзели, са създадени като са закрепени карти върху дървесни пластини и изрязване по националните граници, създавайки пъзел, полезен за обучение по география.
Според някои извори първият, който е измислил пъзелите в съвременния им вид е лондонският гравьор, картограф и издател Джон Спилбъри през 1766 г. Той е направил увлекателна главоблъсканица за обучение на децата по география. Изрязал с трион черно-бяла хартиена географска карта, предварително залепена за дървена основа, по линиите на държавните граници. След това предложил на учениците да сглобят картата. Оттогава нарекли подобни главоблъсканици „дисекции“.
Първото регистрирано название „пъзел“
се появило през 1906 г. след изобретяването на мозайката. До началото на 19-ти век пъзелите са ги използвали като учебно пособие. Подходящите една за друга картинки не са ги скрепвали, а са ги доближавали в основата. В края на 19-ти век скъпата дървена основа е заменена с по-евтиния картон. През 1909 г. в САЩ е било открито първото фабрично производство на пъзели със скрепващи се части.
В резултат на започналото масово производство на главоблъсканици, пъзелите станали по-евтини, което повишило известността на този вид игри. Днес принципът на производството им не се е променил в същността си.мотив или картина, напечатани на картон, се нарязва с преса за щанцоване по дадена мрежа на много малки парченца. Дървените се нарязват със специални уреди или с лазер.
През 19-ти век настолните игри придобили голяма известност в Русия. Пъзелите не били изключение, но тогава ги наричали на немски „пуцел“. Пуцелите се състояли от не повече от 100 части и били предимно салонно развлечение сред висшето общество. През съветския период те изчезнали от рафтовете на магазините, за да се върнат отново в края на 20-ти век.
За своята 250-годишна история пъзелите са претърпели интересни промени. От учебно помагало по география, през увлекателна главоблъсканица, салонно забавление на благородниците до достъпно развлечение, развиващо нашата наблюдателност и образно мислене.