Взаимни отношения и самозащита
Взаимни отношения
И взаимното помагание тукъ е пословично. Началото: единъ за всичките и всичките за едного, тукъ се приспособява като старовремски законъ. Когато някой ще си прави нова къща, единъ день цялото село ще му насекатъ дървета отъ гората; другъ праздниченъ день ще му ги пренесатъ. И мъжките и женските помагатъ. Това помагание (межа) се спровожда съ гърмение пушки, свирение гайди и пеяние песни и който не отиде да помогне на съселенина си, навлича си презрение отъ всички. По същий начинъ, сиреч съ межа селените приготвуватъ на бъдъщмй младъ ступанинъ и камъните, керечьтъ, пясъкътъ и прьстьта, тъй щото на ступанинътъ, строительтъ на къщата, остава единственната грижа да спечели пари за дюлгерите. Съ межи тукъ хората си помагатъ и при правение колиби и мандри, при копане лозята, при жътва, ако някой ступанинъ е боленъ и т. п. д.
Самозащита
Съгласието на тия хора никога не е подкопавано. Те все задружно биватъ на щрекъ, а особенно въ предвечерието на големи пролетни праздницп, когато по Родопите се рас- пространяватъ заветни страхове отъ клания и опустошавания. Причината на това е лесно обяснима отъ преданията. че въ пьрвите времена Турцпте на големи праздницп са нападали българските села въ Родоипте и това те са правили съ нарочната цель, да убеждаватъ Бьлгарите, какво християнския Господь и християнските светци не имъ помагат и че единственното спасение е въ мохамеданството. И потурчванието на Българите се е извьршвало на отлични християнски праздници. Напр. въ Констандово (Цепинско) на врьхъ Гергювъ-день били истурчени поповете и първенците отъ цепинската околностъ: въ село Арда, лежаще при извора на р. Арда въ Ахъ-Челебиско. 60 домакинства – споредъ едно предание – съ били истурчени на день на Великий-Петъкъ, точно когато попътъ клепялъ клепалото за да се събсратъ християните въ черква. Едновремешните страхове се подновяватъ всяка пролеть. Заради това, предъ големи и отлични праздници, Дуванъ-Хиссарци щомъ чуятъ. че са се появили нейде въ гората въоржжени хора, дигатъ се на въоръжена потеря и безъ да тьрсятъ позволение отъ правителстзото преследватъ всеко непознато лице. И действително, ако да не бе такъво настроението на Българите въ онзи край, отколе би исчезнало отъ тамъ българското племе и християнската вяра.
Още отъ старо време въ това село е имало по едно по-първо лице почитано отъ турските власти и припознавано отъ тяхъ като представитель на цялото село. Това лице носи название коджабашия. Въ Дуванъ-Хиссаръ почитанъ и припознаванъ е билъ родътъ на Калояновците, защото споредъ едно местно народно предание, тая голяма фамилия водила потеклото си отъ българский царь Калояна. Отъ запомнените до днесъ членове отъ тая фамилия най-влиятеленъ и най-почитанъ е билъ Калоянъ-Кехая. Него го наследилъ синъ му Петко Калояновъ. а пъкъ следъ него големството се припаднало на синътъ му на днешния големецъ и мюдюръ Калоянъ Петковъ. Имената Петко и Калоянъ едно по друго се предаватъ отъ баща на синъ. отъ синъ на внукъ и т. н. т. Къмъ тая фамилия принадлежи и най-новий Родопски войвода Петко. За забележвание е и това, че между мъжските собственни имена най-много се срещатъ Калояновци.