Тошо Васев – във всяка картина да има определено послание и енергия

Тошо Васев е друг български художник, с когото се запознах покрай междунордните конкурси за историческа живопис, организирани от Исторически парк. На вторият, наречен „Българската азбука“, той сътвори красивата картина, озаглавена „Освещаване на славянските книги от Папа Адриан II“. Ето описанието на сюжета й:

През декември 867 г. светите братя Константин-Кирил и Методий пристигат в Рим, носейки на папата мощите на св. Климент Римски. Новоизбраният папа Адриан II (867-872) ги посреща тържествено. Той признава глаголицата и написаните на нея богослужебни книги. На церемония в голямата базилика Санта Мария Маджоре той обявява славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, освещава глаголическите преводи на църковните текстове и обявява Константин (Кирил) за свой съветник. По нареждане на папата се ръкополагат някои от Кирило-Методиевите ученици за дякони и презвитери. Същевременно литургията на славянски език е била извършена в базиликите „Св. Петър“, „Св. Андрей“, „Св. Павел“ в Рим .Така делото на двамата братя, започнато от европейския християнски Изток, получава своето официално одобрение от престола на западното християнство, а солунските братя се превръщат в мисионери между културите на европейския континент.

Преди около месец помолих Тошо Васев да ни разкаже за себе си. Той беше така любезен да го стори и нека оттук нататък обърнем внимание на неговия интересен житейски и творчески път и се насадим на чудесните му творби:

Роден съм през 1975 г. в гр. Пловдив. Самоук съм, ако мога да се нарека художник. По професия съм икономист, като над 19 години работя в банковата сфера. В детските си години имах голяма страст към рисуването, но за много години тази страст бе погребана. Завърнах се към рисуването през 2016 г., когато почувствах че имам нужда от хоби и нещо творческо, за постигане на баланс в живота си.

Рисувам различни неща.

Започнах с графика – графит, след това въглен. Може би около 3 години рисувах само графика. Сега оценявам това като много положително в израстването на уменията ми, тъй като ме научи да рисувам и да оценявам важната роля на тоналността в една картина. Въпреки, че усещах, че нещата се случват имах някакъв страх да премина към други методи на рисуване. Страх ме беше, че няма да се справя с цветовете. След един разговор с човек, който доста разбира от изобразително изкуство реших да пробвам да рисувам със сух пастел, като най-близък до въглена. Нещата се получиха, постепенно ми дойде увереност и започнах да рисувам с цветове. В последствие пробвах и маслена живопис. Сега маслената живопис ми е любимата техника. Обичам този начин на рисуване заради свободата на изразяване, която дава самият материал.

Никога не съм посещавал на курсове по рисуване. Всичко, което съм научил е основно от интернет, както и по метода на проба и грешка. На мнение съм, че в момента ако човек иска да се научи да рисува е лесно, има огромен резервоар от знания в интернет. Единствено е важно желанието и постоянството.

Целта на картините, които създавам, е да задоволят вътрешната ми потребност да творя

и да създавам красиви неща. Рисуването по някакъв начин балансира живота ми, показа ми свят по-висш, по-съвършен от този на обикновения делничен живот. Постепенно се превърна в страст и важна част от живота ми. Научи ме да виждам, издига ме до по-високо емоционално и духовно ниво, помага ми да опозная по-добре себе си.

Фройд е казал, че има два пътя за достигане до подсъзнанието – единият е психоанализата, а другият е изкуството. Изглежда съм поел по втория.

Липсата на професионално художествено образование и това, че не съм притиснат да си вадя хляба с това, ми дават пълната свобода да творя, каквото искам, без да се съобразявам с правила. Има творби, чиято идея се появява спонтанно и такива, при които има задълбочено обмисляне и проучване, има картини, които завършвам за един ден, други – за месеци. При създаването им се водя от моето чувство и преценка за хармония и красота. Това е, което ме води, когато рисувам. Картината за мен трябва да е красива и по някакъв начин емоционално да докосва. Всяко нещо може да се нарисува красиво.

Вярвам, че в картините ми се усеща енергията, която съм вложил при създаването им. Не мога да кажа , че имам собствен стил на рисуване. Рисувам в зависимост от настроението ми, според идеите, които ме вълнуват, според това дали нещо ме е впечатлило в момента. Рисувам, като постоянно търся и се стремя да надграждам. Стремя се във всяка картина да има определено послание и енергия.

Разгледайте галерият с творби от Тошо Васев: