Един опълченец от Бесарабия

Зиновий (Жельо) Дерменджиев
Зиновий (Жельо) Дерменджиев

Вчера отпразнувахме 144 г. от Освобождението на България от османско владичество, а днес попаднах на интересна история в една от групите на Бесарабските Българи. Става дума за един обикновен достоен човек, истински герой. Това е дядо Зиновий (Жельо) Дерменджиев, роден през 1852 г. в с. Бургуджи (днешно Виноградовка) в Бесарабия.

Дядо Жельо са записва в състава на българското опълчение още в първите дни на неговото образуване. Зачислен е в четвърта рота на Трета опълченска дружина, чийто командир е подполник Калитин, загинал при защитата на Самарското знаме. В тази дружина унтерофицерът Зиновий (Жельо) Дерменджиев участва в сраженията при Стара Загора, Шейново и Шипка.

Той е един от малцината защитници на прохода, останали живи след боевете на 9, 10 и 11 август 1877 г. След тези сражения Жельо Дерменджиев е прехвърлен в Девета опълченска дружина, която участва в овладяването на Шейновския укрепен лагер на 27 и 28 декември 1877 г. Бил е награден с кръст за храброст и медал.

След края на войната Жельо Дерменджиев, заедно със семейството си, се преселва в новоосвободеното Княжество България. Установява се трайно в Средно Чамурлий (Смолница) Добричка област. През 1913-1915 г. бил избран за кмет на селото. През 1923 г. той е един от членовете на съюза „Добруджа“, борещ се за освобождението на Южна Добруджа от румънска власт и присъединяването й към България. За тази си дейност е бил арестуван от румънските власти и откаран в затвора Жилава, където е малтретиран и престоява около 3 месеца. Всичко това се отразява на здравето му и половин година след излизането от затвора почива на 72-годишна възраст на 10 май 1924 г. в с. Смолница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.