Ахмед ефенди Хадърчали

Уверен съм, че всички, които са гледали филма или чели книгата за Капитан Петко войвода от Николай Хайтов, си спомнят кафеджията Ахмед ефенди Хадърчали. Този благороден турчин комай беше единственият истински приятел на Капитана в годините от „мирния“ му живот във Варна.

Ахмед ефенди Хадърчали
Ахмед ефенди Хадърчали – вторият отдясно наляво, прави

Много е писано и се знае за бойните подвизи на Капитана, както и за живота му в нашия град след Освобождението. Но сякаш историята е скрила личността на Ахмед ефенди. Знаейки, че се интересувам от него, моят приятел Никола Манчев, изследовател на Петко войвода, намери статия от Стефан Рамов в някакъв стар вестник, от която започваме да научаваме повече за Хадърчали. Той е отраснал и дълги години живял в днешното село Николаевка, тогава Хадърча, откъдето е името му. Родителите му, справедливи и честни хора в какъвто дух възпитали и децата си, се заселили там от село Медовец.

По-нататък ви предавам разказа на автора:

След завършване на турско духовно училище Ахмед станал имам в Хадърча. Ако по време на Османското иго в селото не е имало големи противоречия и сблъсъци между българи и турци, то това се дължало преди всичко на неоспоримия авторитет на чорбаджи Атанас Георгиев и делото на Ахмед ефенди, които в отношенията с хората не правили верски различия.

Малко преди Руско-турската Освободителна война из околностите на Хадърча, голяма орда черкези бастисвала селата. Най-много страдали българите. Дошъл ред и на Хадърча. Неизвестно как, но Ахмед ефенди научил за деня, в който черкезите щели да влязат в селото. Тази вест стигнала до него – уважаван и обичан човек бил той и всички му се доверявали. Като разбрал каква е работата, Ахмед ефенди извикал българите, казал им за опасността, събрал сечива – мотики, коси и лопати, раздал им ги и ги накарал да излязат на къра. Не минало много време и черкезите с бесни викове нахлули в селото. Излязъл да ги посрещне сам имамът. Почерпил главатаря и казал: убивате ли българите все едно че мен убивате, за къде съм без тях. Кой ще ми работи нивите. Почерпил ги пак и те напуснали селото.

След Освобождението, Ахмед ефенди се изселил във Варна.

Купил си къща на ул. Балик, кафене, което било до самата Тахта джамия. Неговата справедливост за кратко време го направила популярен сред варненската общественост.

Тук вече можем да се доверим на документи. Вестник „Българин“ в брой 121 от 7 януари 1879 година пише, че на първите редовни избори за градски съвет проведени на 31 ноември 1878 година Ахмед ефенди е избран за член на общинския съвет, заедно с Велико Христов, който става кмет. Ст. Анастасиади и Ст. Папазоглу.

Ахмед ефенди Хадърчали
Ахмед ефенди Хадърчали в окръжния съвет

Според документ в централния държавен исторически архив в парламентарните избори на 02.09.1894 година Радославистите и каравелистите, направили съглашение да излязат с обща листа. Тогава Ахмед ефенди Хадърчалъ (така е записан вече Хадърчалъ) спечелва 1385 гласа представител заедно с другарите си народни представители – турци – Хасан Ага от Кадъкьой (Ведрина) Толбухинско и Руфи от Шарлъ (Браничево) Шуменско, не жалел сили, продължил защитата на бедните и ратувал за демократизиране на управлението.

За Хадърчалията си спомни и дядо Али Хасанов от Варна.

– Баща ми все при него ходеше. Кафенето му се казваше ,,Кавакли“. Там ходеха и много българи. Най-редовен беше един Бай Георги, живееше горе на Плевенска. Кафенето беше на Тахта джамия. Имаше две Тахта джами, (името означава дъсчена джамия) беше дето сега е бензиностанцията на улица Димитър Кондов. Кафенето беше при другата.

Там имаше много ханове, фурни и други кафенета. Помня фурната на Жеко Македонеца. Точно до джамията беше кафенето на Хадърчалията, не беше голямо, но чистичко, с две-три маси отвън на улицата. За авторитета на Ахмед Хадърчали свидетелствуваа още един потомък на съвременник на Хадърчалията, Йордан Тодоров Георгиев.

– Моят дядо, Георги Драганов, бил буен човек. Когато в Хадърча започнали строежа на църквата, турците се противопоставили. Разрушавали изграденото през деня. Една нощ, дядо ми ги извардил и ги нападнал. Бил задържан. Благодарение на намесата на Ахмед ефенди бил освободен. От дядо ми съм чувал, че след освобождението, между селата Изгрев, Зорница и Николаевка се явил спор за местността „Бостанджията“. Повикали Хадърчалията и той е определил границите на землищата. Никой не му се противопоставил.

У Йордан Георгиев е запазена една снимка. На нея са общественици от Варненско. Направена е пред сградата на някогашното кметство, сега сградата на дома на политическата Просвета. Хадърчали е вторият отдясно наляво, сред правите.

Така от бегли спомени и малко запазени документи се очерта образът на този честен човек. Не случайно Капитан Петко войвода избира неговото кафене сред десетките из Варна. Между двамата имало истинска дружба, в името на която, Ахмет ефенди залага и имот, че приятелят му е невинен.

Този честен и заслужил човек умира в 1926 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *