Житието

Отнесени от вихъра

Тази снимка си я направих преди десетина дни – на 30ти юни се навършиха 84 г. от излизането на книгата „Отнесени от вихъра“. Да си призная, още не съм я чел. Обаче, стремежът ми да го сторя се подсилва от събитията, които се случват отвъд голямата вода.

Както знаете, втори месец цветнокожи неграмотни вандали, заедно с леви и елгебетски движения, плюс лентяи от всякакъв род, под маската на антирасистките протести, чупят и разграбват магазини, трошат исторически паметници и издевателстват над беззащитни бели. Това не им е достатъчно, та са решили да променят думи, че и да забранят различни книги и филми, в които се разказва за епохата на робството в щатите.

Една от тези книги е „Отнесени от вихъра“. У нас тя е в два тома от по 600 страници. Започнах я, в началото (първите стотина страници) не се говори обидно ни за негрите, ни за робите, по-нататък ще видим. Навярно така ще продължи, понеже те не се явяват главните герои на повествованието.

Дааа, книгата е дебела, но ще я прочета. Ще я прочета напук на всички онези „цветни“ неграмотни варвари, които само пищят за права, а това, че имат и задължения, го приемат за расизъм. Нека знаят, че почнат ли да забраняват думи, да пренаписват книги, да променят филми, лека-полека се връщат към времената на онзи мустакат чичко с пречупения кръст. И той е започнал с горене на книги и картини, а е завършил с изграждането и усъвършенстването на концлагерите. Останалото го знаете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *