Човекът-президент
Тъй като страната ни е в поредната кампания на поредните предсрочни избори за народно събрание, искам да ви разкажа за един човек, роден в далечната 1935 г., който във времето 2010-2015 г. е бил президент на Уругвай. Много важно, ще речете вие, кой пък е тоя? Наистина е важно, защото не само в нашата, но и в световната история едва ли има държавник, който наистина да е бил така посветен на хората. Това е Хосе Мухика.
Животът му е много бурен и интересен. През 70-те години на миналия век се присъединява към революционното движение Тупамарос. По време на военната диктатура в Уругвай е бил в затвора 13 години. От 1995 до 1999 г. и от 2004 до 2004 г. е бил депутат в уругвайския парламент от създадената от него и негови бойни другари тупамароси партия „Движение за участие на народа“, а между 2005 и 2008 г. е министър на селското стопанство.
Най-любопитната част от живота на Хосе Мухика според мен е, когато заема длъжността президент на Уругвай в периода 2010-2015 г. Той отказва да живее в луксозната къща, която страната му предоставя и живее скромно с жена си в семейната ферма, където в свободното си време отглеждат цветя. Охраняват го едва двама полицаи и трикракото му куче.
А сега, внимание – Хосе Мухика дарява 90% от заплатата си на стойност около 12 хил. долара за благотворителност и живее с около 1300 долара на месец. „Тези пари са ми напълно достатъчни“, казва той. „Трябва да ми стигнат, защото доходите на много уругвайци са доста по-ниски“.
Благотворителността му се изразява в това, че помага бедни хора и дребни предприемачи, които искат да започнат свой малък бизнес. През 2010 г. обявява в данъчната си декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият автомобил фолксваген модел 1987 г. Освен това, през 2014 решава да продаде колата си и казва, че ако някой я купи за 1 млн. долара, ще дари парите за строеж на жилища за бездомните.
Това е скромният човек-президент – Хосе Мухика. А какво да кажем за нашите „държавници“ – то не бяха къщи, вили, коли, яхти, охрана, любовници, дори един каза, че ако може и летяща чиния би си купил. Всичко това обезсмисля гласуването на каквито и да било избори.
Де ги и у нас такива държавници, де ги?