Какво можем да направим за страната си
Искам да започна настоящия блог с една положителна история е от средата на май тази година. Сигурен съм, че сте чели мисълта на Кенеди: Не питайте какво страната може да направи за вас, а се запитайте вие какво можете да направите за страната си. Та, ето какво се случи по-нататаък.
По традиция в дните 10-15 май във Варна се провежда ежегодния международен хоров конкурс, в който участват представители от цял свят. За поредна година имаше и смесен хор от Индонезия. Както сте прочели в представянето ми, жена ми е индонезийка и ние бързо се сприятелихме с дарованията от островната държава.
В последния ден от престоя си те имаха няколко свободни часа и жена ми много искаше да разведем трима от тях (толкова побира колата ми) и да им покажем поне малка част от красотите на Варна. Речено-сторено, защо обаче ви разказвам всичко това?
Защото и вие навярно не веднъж сте гледали и слушали как знайни и незнайни, старо- и новоизлюпени пишман патриоти повтарят папагалски думите на Кенеди: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте вие какво можете да направите за държавата.” Та, нека да си ударим тъпана и да ви разкажа какво направихме за държавата.
Първо заведохме тримата индонезийци до Побитите камъни – сиреч, представихме България като красиво туристическо направление. Те не обърнаха никакво внимание нито на раздрънканата кола, нито на ужасния път. Нямаше мърморене и хленчене, вместо това дивене, възклицания и снимки. Там оставиха 50 лв. – билети + сувенири. После искаха да си купят още сувенири и ги заведохме в един малък магазин, където всеки от тях остави по 50 лв. После искаха да влязат в хубава българска църква и ги заведохме в Катедралата – свещи, снимки и отново „Ау, колко е хубаво!” Следва нова покупка на сувенири от една леля в градинката на синия пазар – къде 200 лв., може и повече. Накрая, цялата група искаше българска козметика. Заведохме ги в магазин, където козметиката беше на основата на нашето розово масло – над 1500 лв. оборот. Общо в икономиката на страната влях косвено около 2000 лв. И всичко това само за 5 часа. И без да получим нито стотинка комисионна, съвсем доброволно.
А същевременно, докато ние правехме нещо за страната си, добре платените патриоти обсъждаха бурките на циганките, религиозната принадлежност на кметовете на Лондон и Амстердам и резултатите от евровизията. И не направиха нищо за държавата си.