Самоводската чаршия

Самоводската чаршия е тази малка знаменита част от Велико Търново, която тъй много се хареса на нашата блогърка Лакшми и съпругът й Шарат, когато бяха на гости в нашия Исторически парк. Ето какво споделя след кратката си разходка из улицата:

„Какво толкова ми липсва в това пътуване? Навярно това са малките изненади, чудните моменти, скритите тайни, очарователната атмосфера.

Като пътешественик, обичам да се изгубя сред малките улички и пазари, а често те ми разказват повече за културата на града, за старите предания, за древните традиции и за увлекателните мъдрости. И така, проучих някои от най-интересните истории в една малка уличка на Велико Търново, средновековната столица на Втората Българска империя. Докато градът е известен със своите замъци и църкви и е наречен Градът на царете, старият град пази някои скрити истории.

Улицата на занаятите

Вървях по една живописна улица, на речена Самоводската чаршия, или пазарската улица, наречена още от вестните Улицата на занаятите. Развила се е по времето на Българското възраждане, това е домът на традиционните изкуства и занаяти на България – от майсторите и търговците на сребърни изделия до бакърджиите (медникари) и от тъкачите до грънчарите. Може да видите няколко работилници на занаятчии, включително и жени. Срещнах и някои удивителни хора.

Освен със занаятчиите, позирах и с някои фигури, като всяка едни от тях има своя история да разкаже.

Запознайте се с чорбаджията, първенецът на селото, властен и богат човек, търговец, който през него време често е бил смятан за кмет. И понеже това е пазар и занаятчийска улица, вероятно е бил собственикът на този пазар.

Хубавата жена, която държи красивата керамична чиния е негова жена и извайва чинии, паници и прибори от глина за селото. Тя е много талантлива и се счита за една от най-добрите занаятчии на селото.

Местният свещеник седи пред старата църква на улицата и държи икона.

Запознайте се с кукерите. В българския фолклор хората украсяват маски и костюми, танцуват и изпълняват ритуали, за да се предпазят от зли очи. Дори днес традицията продължава. Има различни кукерски маски и костюми. Тук се натъкнах на една работилница, в която семейство занаятчии ги изработват. В България дори се състои международен фолклорен фестивал и ми се ще един ден да присъствам.

Попаднах и на този очарователен ресторант, с големите фигури на главния готвач и редовните му посетители. Изглеждаха толкова истински, че щях да поискам разрешение, зада ги снимам.

Сега работя върху статия за Велико Търново и исках само да ви споделя нещо набързо за този град.“

Следва продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.